Vampire Slave

1 Глава

Здравейте казвам се Ана, не помня вече колко години минаха откогато пристигнах в тази голяма къща и срещнах този ужасен вампир, но помня как се случи това. Всичко започна когато родителите ми починаха в пожар и останах с леля ми която ме мразише , защото смяташе , че аз съм виновна за смърта на родителите ми.Гогато пожарът е станал аз съм била още бебе , затова не знам наистина какво се е случило,през всички тези години аз просто търпех,виковете,крясъците и обидитекоито ми нанасяше тя .Веднъж я ядосах с нещо, не помня какво направих , но нямаше викове и обиди .Тя просто каза да си опаковам нещата и да вляза в колата,имах лошо предчуствие за това, но направих каквото ми каза, уплаших се от тона на думите и, който беше толкова спокоен в същото време страшен и отчаян.Леля караше колата докато не стигнахме до една гора,беше тъмно духаше силен вятър , който огъваше дърветата. Тя спря колата в средата на гората и каза:

-Слезни!- със заповеден тон.

-Какво, няма да ме оставиш тук , нали ?- попитах аз с трепкав глас. Тя грабна нещатата ми и ги изхвърли от колата.

- Напротив- с тези думи, запали колата и без да се обръща назад потегли.Аз през сълзи я гледах как ме оставяи тичах след нея докато не се изморих и загубих съвсем, може би това беше първият път в който исках тя да се върне и да ме вземе.

-Тя ще се върне , дори тя не е толкова ужасен човек , че да остави 17 годишно момиче само в гората посреднощ и то докато духа силен вятър.- чаках я може би така 10 минути и го повтарях докато капеха солените сълзи от очите ми . Вече съвсем изгумила надежда си казах:

-Няма да се върне! Но какво да правя ? Няма къде да отида .-от небето се чу силен гръм от който подскочих и святна светкавица в черното небе .

- Трябва да изляза от тази гора възможно най бързо - след още два гръма и няколко светкавици започна да вали силно. Започнах да тичам по-бързо, почти нищичко не виждах в тъмното.Докато тичах се спънах в нещо , бях измръзнала и окаляна заради проливният дъжд, а заради паденето вече бях и със скъсани дрехи.Огледах се около мен нямаше нищо освем шума и храсти, тогава забелязах светлина която идваше от някъде.Последвах я и тя ме отведе до една къща . Аз мокра почукахна вратата, но никой не отговори, вратата се отвори и аз влязох.

-Ехо!Вратата беше отворена , а на вън вали силно затова влязох.-никой не се обади , влязох по навътре и видях момче което лежеше на земята, отидох до него да проверя дали е жив и дали е добре.Когато проверих той нямаше пулс, уплаших се, извадих телефона си и се обадих на бърза помощ.

-Какво правиш?-той ми хвана ръката ,взе ми телефона и го счупи на две.

-Защо го направи? Този телефон си го купих миналата седмица-викнах - И по-важното , защо си жив?-осетих се аз и започнах да го гледам с ужасен поглед

-Защо съм жив ли? Що за странен въпрос!Това е все едно да те попитат , защо ти си жива?

-Но аз ти проверих ппулса,аа ти нямаше-изтепках се и покрих устата си с ръка

-А затова ли?Еми отговорът е прост,защото съм вампири не съм жив-спокойно отвърна той.

-Вампир?Вампирите несъществуват, ако си вампир тогава го докажи!-предизвиках го, но не очаквах , че той наистина е вампир.Той си отвори устата и му се показаха острите като на куче зъби.

-Ти наистина си вампир,нали?-попитах аз ужасено.Той поклати утвърдително глава и отвърна.

-Сега като знаеш тайната ми не мога да те пусна да си вървиш.- и се приближи със зловеща усмивка към мен.

-Няма да кажа на никого,обещавам.

-Да права си че няма да кажеш на никого,защото няма да напуснеш това място жива.

-Какво?

-Но не ми се цапат ръцете , за да те убивам , затова ще ти предложа да ми станеш слуга. Е, какво избираш,да ми бъдеш слуга докато си жива или да те убия на мига? Ти решаваш това!Имаш време да ми отговориш до утре по време на закуската.Ще те събутят моите слуги.Стаята ти е на вторият етаж в дъното, а вечерията е на масата в стаята ти.

-Кога е успял....и какви слуги , не видях никакви-си мърморех докатосе качвах по стълбите.

-Еха,каква голяма стая!Това изобщо стая ли е? Тя е по-голяма от апартамента ни!А леглото колко е меко и голямо като на истинска принцеса е.-след като се наядох си облякох пижамата и легнах в мекото легло в което така и не можах да се отпусна и да заспя спокойно, заради станалото и не можех да повярвам, че ако искам да живея ще трябва да стана слуга на някого и то на вампир.