Vampire Slave

Глава 2

На сутринта чух накой да влиза в стаята ми.Събудих се и видях,  че до леглото ми имаше три жени.

-Ставайте!-викна най-старата,която изглеждаше поне на 70 години.

-Какво?Кои сте вие?-обадих се сънено и започнах да си трия очите.

-Ние сме слугите на сър Леон.-обади се една от младите.

-А добре.Чакай то се казва Леон- рипнах от леглото

-Е щом вече сте будна, може да се облечете.Дрехите са ви приготвени.Закуската е готова!

-Закуска?-Вярно трябваше  да кажа решението си на закуска, дали да стана слугиния на вампира или да ме.......Нямах голям избор.Облякох се  и слязох в кухнята.Там ме чакаше Леон.

-Много си бавна, пратих слугите преди час , за да те събудят.

-Не съм аз виновна,вчера си легнах много късно, а беше дълъг ден.

-Като заговорихме за вчера, какво реши?

-Имам ли друг избор?

-Ако ти се живее,  не

-Тогава значи знаеш отговора ми

-Е щом вече е решено трябва да те предупредя, че тази вечер ще дойде брат ми, а мен няма да ме няма.Но не си мисли, че като ме няма може да изягаш, защото ще те намеря и убия.Ще  разпознаеш брат ми по бемката на бузата, ако я няма не отваряш.Разбра ли?

Вечерта Леон излезе някъде със слугите , а по късно се почука на вратата.Аз погледнах през шпионката и видях красив и  висок мъж със руса коса и зелени очи а на бузата имаше бемка както Леон каза .

-Това трябва да е той-отворих вратата

-Коя сте вие?-попита мъжът

-Аз съм Анна една от слугите на Леон-неможех да повярвам , че го казвам.

-А къде е брат ми?-той влезе в къщата и  се разположи  на дивана

- Излезна  с останалите слуги!Да ви направя ли чай?

-Да моля с две бучки захар-отидох в кухнята в която ми беше съвсем непозната, отварях всеки шкаф и търсех чая.

-Къде е?-Прерових всеки един шкаф, единственият който не бях прегледала беше този който бе в ъгъла и не можех да го стигна, затова използвах стол.Качих се на стола и започнах да претърсвам.Когато го намерих и тръгнах да слизам от стола се подхлъзнах и замалко не паднах когато усетих, че някой ме бе хванал . Това беше братът на Леон.

-Добре ли си ? - аз го гледах в очите и ми изглеждаше като ангел .

- Да добре съм.-Тогава той ме постави леко на земята .

-Леле колко си непохватна!Дори аз не смятах , че не можеш да направиш един обикновен чай.А ти братко не си изгубил форма

-Благодаря ти

-И както виждам идваш в точният момент

- Е това е въпрос на късмет, но това важи и за теб, не мислиш ли?

-Е щом вече си тук можем да обсъдим разширяването на вълчите територии.-брат му май го игнорира .

- Колко грубо от моя страна да не се представя .Аз се казвам Ерик  приятно ми е Ана- той се наведе и целуна ръката ми нежно

-Хей Ромео вече не е онова време в което се целуват ръцете на жените, дори на грозни жени като нея.

-Той поне има някакво възпитание сравнение с теб.

-Анн ти да не си човек ?

-Ами да , защо ?

-Еми за пръви път виждам жив човек при Леон,това е изненада . Хей Леон  това значи ли, че си поомекнал.

-Я да мълчиш!Просто ми трябваха още слуги и реших да се възползвам от момента.

-Е става късно аз ще си лягам, само да ви направя чай - след тези мой думи двамата се спогледаха уплашено.

-Няма нужда, слугите са вече тук , а и  няправи достатъчно бели за една нощ, затова може да си лягаш вече-Леон започна да ме бута към вратата  ми

-Лека нощ  Ана

Когато влязох в стаята ми се облегнах на вратата.

-Що за странен ден, запознах се с Ерик който е брат на Леон , но сравнение с Леон, Ерик беше толкова мил и учтив .- облякох си пижамата и се хвърлих в мекото  легло като си мислех само за онази случка с чая  и хващането на Ерик .Чудех се какво ли щеше да стане ако не бяхме прекъснати.Завих се през глава и заспах с усмивка на лицето която казваше нямам търпение за утрешният ден.

Вечерта  станах заради  шум който звучеше като падане на нещо много тежко и се събудих .Звукът се чу от съседната стая, отидох да проверя. Стаята беше заключена,но успях да вляза с помоща на фиба.Знаех, че  не трябва да я отварям , но бях прекалено любопитна .В стаята не беше много светло , светеше само една нощна лампа която стоеше на бюрото, а падналото нещо беше една дебела книг авърху която имаше някакви странни символи които ми бяха непознати,изглеждаха като букви от някой древен език , който никога досега не бях виждала,затова ги преписах на един лист и го прибрах в джоба си , прибрах в моята стая и легнах да си доспя все едно нищо не бе станало.