Vampire Slave

Глава 9

Не казах за случката на Леон , но не защото не исках да ги забърквам , не исках постоянно да завися от тях двамата.Слязох долу , за да проверя дали Ерик се е събудил, но явно Маргарита го е тровила дълго време, защото още не беше добре.Явно и на вампирите им е трудно да се справят с отровите.Гледах Ерик и си мислех колко са различни с Лео.Приближих се към него , за да го завия по добре , защото се беше отвил.

-Какво правиш?-Леон се обади зад мен и се приближи.Стреснах се и осетих как ми ставаше топло.Леон се приближи към мен и си сложи ръката на челото ми.-Да нямаш температура.Не мисля,че ще можеш да идеш на бала днес ако си болна.

-Ддобре съм-казах му и още червена се запътих към вратата.

-Хей,чакай малко!Проклятие бърза както винаги.Да си готова до 22:00.

-Добре!-и се качих в стаята ми.След извесно време дойде г-жа Бели.

-О г-це избрали сме ви рокля.Ще ви стои прелестно.

-Така ли?Може ли да видя роклята

-Да, но първо идете да си вземете душ.

-Добре!-отидох до банията и изведнъж се сетих за тунела и книгата.Отидох до мястото от където се беше отворил изхода и видях изпъкнала плочка.Натиснах плочката и вратата се отвори този път знаех пътя и нямаше да се лутам 3 часа.Влязох в тунела и продължих напред , но по бързо от предишният път.Стигнах до стаичката и започнах да търся книгата,но тя не беше там.Помислих си, че  я е взел Леон ,върнах  се в банията и си взех душ.Бяха минали само 30 мин.Когато свърших отидох до стаята, а там ме чакаше г-жа Бели която теопаше нервно с крак.

-Г-це прекалено дълго се забавихте прекалено много.Трябва да ви облечем да ви гримираме и да ви направим прическа.-веднага превключих темата когато видях роклята

-Колко е красива.Наистина ли мога да я облека?

-Нямаше да ти я дадем ако не можеше. Предположихме , че червеният цвят много ще ви отива.

-Това е любимият ми цвят.

-,,Червена като кръвта,червен е символа за любовта".-промърмори г-жа Бели

-Какво значи това?

-Че много ви отива , г-це.Сега да ви приготвим.-Стана 22:00 Леон се провикна и каза да слизам.Бях на високи обувки и трябваше да внимавам много , имах чуството , че всеки момент ще падна.

-Е как излеждам?

-Изглеждаш невероятно.,,Червена като кръвта,червен е символа на....

-Какво?

-Нищо.Ще тръгваме ли?-Той нежно хвана ръката ми и ми помогна да сляза и се запътихме към вратата.Навън ни чакаше черна лимузина.

-Лимузина?!Това е лимузина!

-Естествено глупаче-Качихме се и пристигнахме мястото беше огромно ,беше истински замък от приказките.Посрещна ни Макол който бе облякъл бял костюм.

-Добре дошли.

-Благодаря!-как можеше да бъде толкова спокоен към човек който не харесва и се опитва да му навреди.Наистина понякога много ме учудва.Цялата вечер беше скучна,Леон дори не ме погеждаше,постоянно говореше с някой.Гогато хората вече спряха да пииждат и пуснаха,Леон се обърна към мени протегна ръката си

-Може ли един танц?

-с удоволствие , но е знам как

-Идваш на бал неподготвена?Напълно очаквано от теб-и целуна ръката ми, а аз съгорно се изчервих,защото усетих как тялото ми ставаше по топло-Ела ще те науча.Следвай ме!

-Добре-държейки ръката ми той ме придърпа   и притисне леко към себе си.

-Бързо се учиш.-и ме погледна в очите той се приближи , но се спря -Знам,че щеше да ти е по приятно ако беше с брат ми,но не искам да ме мразиш

-Не те мразя

-Напомняш  ми на еди човек, който беше много скъп за мен.Все едно се е преродила в теб.Харесвам те!-Той ме притисна още малко към себеси и ме гледаше в очите . Главите ни се приближаваха толкова,че усетих дъха му  и толкова близо ,че сърцето ми щеше да изкочи и той го усещаше.Храта сякаш изчезнаха и бяхмо само ние двамата.Устните ни се приближиха и бяхме накосъм да се целунем когато някой изведнъж ме хвана за рамото и ме издърпа.Това беше Макол

-Може ли да ти я отнема за следващият танц?-и той ме дръпна като се шмугна между хората

-Чакай!-изкрещя Леон

-Е харесва ли ти?

-Кое?

-Бала, разбира се!

-А да!

-Радвам се!Ела с мен на балкона

-Защо?

-Ще видиш

-А да, а какво беше онова вчера

-Луната е прекрасна,не мислиш ли

-Да наистина!Пълнолуние!Чакай не игнорирай въпроса ми

-Добре.Днес щях да те открадна,но май някой вече е откраднал част от теб

-Част от мен?

-Да.Сърцето ти!-сетих се на къде биеше

-Не не е вярно

-Е това ще се разбере-Макол запуши устата ми с нещо от което много ми се приспа.Очите ми се затвориха и тялото ми отказа .Може би изгубих съзнание.