14.04 Най-ужасният ден в годината, рожденият ми ден!Минаха вече три месеца откакто се забърках в тази каша.Времето отлетя бързо без да усетя.Не смятах, че ще съм още тук когато дойде този ден.Повечето хора биха се запитали,защо мразя рожденият си ден.Истината е,че на този ден се случи инцидента който промени целият ми живот.На този ден родителите ми изгоряха в пожара ,,запален от мен" според леля ми (не помня нищо от този ден).Нищо не знам за инцидента, но всички ме обвиняват.В старият ни малък град ми се носеше славата като ,,подпълвач" и ,,убиец".Нямах никакви приятели, всички ме избягваха и сртаняха от мен.Може би идването ми тук не беше толкова лошо колкото си мислех.Защото никой нищо не знаеше за мен.Никой не знае за рожденият ми ден, затова денят ще мине както обикновено.А дали наистина не съм споменавала нещо, за три месеца .Възможно ли е да съм казала?Докато се чудех дали съм казала или не в стаята ми влезе главната слугиня,тя беше най-старата от всички.
-Хайде де момиче по-бързо!Днес имаме много работа за вършене.
-Работа?
-Да работа,Г-це Ана.Защо все трябва да ти напомням, че ние сме слуги и си имаме работа за вършене.
-Да разбира се.Съжелявам, че трябва да ми го повтаряш всеки път!
-Няма нищо.Хайде, хайде по-бързо!Сега трябва да се захващаме за работа.-След нейните думи нямаше как и аз да не заподскачам като нея
:Междувременно при Леон и Ерик
-Хей Лео да направим парти за Ана!
-Парти ли?
-Да за рожденият и ден.Да не си забравил?Казах ти преди няколко дни
-Не не си! Щях да съм запомнил, ако ми беше казал
-Не съм ли?Моя грешка, явно само съм смятал да ти кажа
-Наистина ме учудваш понякога
-Е за партито какво ще кажеш за голяма двуетажна торта?
-Да добре,но как ще занимаваш Ана до вечерта?
-Наредил съм на г-жа Бели (главната слугиния) да я занимава докато свършим
-Планирал си го от самото начало,а?
-Да
-А сигорен ли си,че ще се справиш.Ние не сме празнували рожден ден от много време ?
-Да спокоино
-А на колко става тя?
-На 18 това трябва да е специален рожден ден
-А какво ще и подариш ?
-Спокойно имам нещо на идея
:Отново при Ана
-Ох капнах , толкова съм изморена!
-Мисля,че настроението ви ще се разведри
-Какво?-Тогава Ерикк дойде при мен и ме хвана за ръката и ме задърпа към кухнята,когато стигнахме до вратата той ми закри очите
-Не глядай!
-Какво става тук,Ерик?
-Ще видиш!- влязохме в кухнята и той си махна ръката.-Погледни!-Ерик и Леон ми бяха направили парти за рожденият ми ден,имаше голяма торта,балони и всичко
-Но как?
-Как разбрах за рожденият ти ден ли?Имам си начини!Хей, защо плачеш?Не си ли щастлива?
-Плача ли?Съжелявам-Ерик ми изтри сълзата която се стече по бузата ми и ме прегърна силно
-Честит рожден ден,Ана!-след тези негови думи аз заплаках още по-силно,но не от мъка или защото съм тъжна , а защото това беше първият път когато някой беше толкова мил с мен .Това бяха сълзи от радост.
-Хей Ана ! Честит рожден ден!-Леон ми подаде една красива кутишка в която лежеше ....
-Не може да бъде!Това не е ли диамантена огърлица
-Да беше на майка ни , а сега ти я подаряваме.Знаем, че 18 рожден ден трябва да е много специален
-Не мога да я приема
-Ана вземи я ,ще ти стои прекрастно-Леон се приближи взе огърлицата и ми я сложи като внимателно ми повдигна косата.Почуствах се все едно ставах по-червена
-Прав си Ерик ,стои и прекрастно.Дори може да се каже, че е красива.Явно красивите бижута наистина разхубавяват жените.
-Ей да не намекваш,че не съм хубава
-Е красавицата беше за малко,звяра пак се появи-Опитах се да го ударя , но той го избегна.Вечерта мина успешно и забавно това беше първото ми парти за рожден ден,първият ми подарък за рожден ден, първите ми приятели, господари и бяха невероятни.
Снимка на огърлицата:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
