My Brother's Best Friend

Chapter 1:Home sweet home...

"Изненада"-каза брат ми с приветлива усмивка на лице.

"Боже мой Скот"-извиках пускайки куфарите на земята за да прегърна големия си брат.

"Мина една година ,а ти си все същата"-каза брат ми докато се взираше в очите ми и се усмихваше .

Беше ми много мъчно за него през изминалата година ,той беше човека който ме караше да се усмихвам когато ми беше най-тъжно.И той си беше все същия , така и очаквах .Надявах се нищо да не се е променило .

"Колата е пред летището"-каза брат ми вдигайки куфарите ми .

Аз само поклатих глава и тръгнах след него .Когато стигнахме до колата очаквах да видя малката семейна кола която мама и татко ни бяха оставили преди да заминат за Германия ,а насреща стои сребрист кабриолет .

"Къде е колата която мама и татко ни оставиха "-попитах го зяпайки колата с отворена уста

"Ами продадох я и купих тази"-отговори ми прибирайки багажа ми в багажника .

"Но защо не ме попита дали съм съгласна .Все пак колата беше НАША ,а не ТВОЯ. "-казах му наблягайки на "наша" и "твоя"

"Стига Рей не е нужно да се ядосваш за глупости все пак те нямаше цяла една година ."

"Добре.Дано да не е станало само нещо с апартамента ни"-казах му с надеждата отговора му да бъде положителен и апартамента да е добре.

"Ами като стана въпрос за апартамента ...."-каза го почесвайки се зад врата.

"Не...не казвай нищо.Просто карай към апартамента ."-отворих вратата на колата и въздишах дълбоко .

В колата не си казахме нищо просто седяхме и гледахме към пътя .
Скот спря колата пред една голяма и висока сграда .

"Тук сме!-каза той сваляйки колана си .

"Тази сграда!?!"-възкликнах

"Да!"-отговори ми той

"Как си го позволяваш"-попитах го очудено .

"Ами всъщност сградата е на мое име ."-каза брат ми

"Твоя!?!?"-попитах го още по-очудено

"Както казах не всичко е същото"

Просто слезнах от колата и отидох в апартамента ни.
Беше късно затова попитах Скот къде е моята стая и си легнах .

Бях заспала дълбоко когато усетих нечие тяло до моето .

"Ааа!!!"-изкрещях скачайки от леглото.

Скот дотича и светна лампата .
"Какво става?"-попита Скот

"Кой е той ?"-попитах Скот

В стаята ми седеше някакво момче горе долу на моята възраст може би 1/2 години по-голям

"Джейсън пак ли си пил?Колко пъти да ти кажа ,че това не е твоята стая."-Скот дръпна Джейсън за ръката и го изкара навън .

"Чакай малко ...Това да не би да е Джейсън Уестон ной-добрия ти приятел от гимназията ."

"Ами да той е"

"Защо е в апартамента ни."-попитах Скот

"Ами той е съквартиранта ни!"-каза той

Поредната новост която разбирам.Колко още неща са се променили през изминалата година.