Chapter 3: Let's be crazy night...

992 36 2
                                    

Имали ли сте чувството ,че понякога не сте себе си ,чувствате се не на правилното място и в грешното време и всичко ви се струва безмислено...

С Лена отидохме по-рано на партито ,но проблема беше ,че там не познавах никой.Нищо не ми пречеше да се запозная с така наречените домакини ,но просто не желаех да се познавам с тези хора.Не след дълго хората започнаха да идват всички бяха оскъдно облечени ....Даже някой нямаха и дрехи върху тях...само бельо.Нормално за парти ,но още не бях свикнала с обстановката .

Както казах не се чувствах добре защото Лена ме беше навлякла в тясна ,черна рокля от която изпъкваше всичко.
Момчетата минаваха покрай мен и подсвиркваха чувствах се един вид унизена .Не обичах да съм център на внимание и никога не съм го искала.Разбира се нямаше как да седя през цялото време с тази рокличка затова преди да тръгнем за партито взех в една торба раздърпани дънки и тениска , но когато отидох да ги взема те бяха поляти с какви ли не течности .
Вече ме беше гнус дори и да ги погледна .Бях свикнала с цивилизованата обстановка в Лондон .Там също имаше подобни изцепления ,но не бяха толкова често и толкова крайни .
Вече въобще не ми се седеше там затова искам-неискам тръгнах си така прилимаща на продажна курва.
Тъй като вече беше късно времето драстично се беше понизило грабнах едно яке от закачалката без дори да ми пука на кой е и излезнах навън .

Ходих из празните улици .От една страна много се радвах ,че почти никой няма да ме види изглеждаща така ,но беше късно ,а аз бях сама....не е много безопасно .

Чух някакъв шум идващ от тъмната улица ....забързах темпото макар и да знаех ,че това може да е просто котка .Ходих забързана,зъзнеща с наведена глава когато спрях защото се сетих нещо.
Сетих се ,че ключовете ми за нас са в Лена.Вече бях твърде далече от купона за да се връщам.
Въртях се в едно място когато видях ресторант .По-важното беше човека който съм видяла в ресторанта.
Там седеше Джейсън с някакво момиче .Виждаше се ,че имаха среща и сърце не ми даваше да ги прекъсна ,но тъхмо когато почнах да си мисля ,че Джейсън почва да става нормален надеждите ми се изпариха .Сервитьора го изхвърли навън като мръсно куче .Аз претичах от другата страна на улицата и му подадох ръка да се изправи.
Без да поглежда нагоре измърмори...

"Както виждаш не съм много слаб за да не мога да се изправя ."

"Стига си се правил на мъжкар и ставай"-

Явно като ми чу гласа се припозна и вдигна глава нагоре и се усмихна.

"Какво правиш по това време навън принцеске"

Леле колко ме дразни като се прави на мъжкар,твърде му е голямо егото

"Лена ме заведе на един от най-отвратителните купони и си забравих ключовете в нея затова ще се прибирам с теб"

"Съгласен съм ....тъхмо ще те пазя ...с тази рокличка много хора ще те пожелаят "-каза го с перверзния си тон....като се замисля той винаги си говори така.

"Ти си безнадежден"-казах го подхилвайки се

Джейсън се спря до едно магазинче и ме остави да седя навън сама...когато излезе той носеше две пълни турби с алкохол и какви ли не боклуци .

"Какво е всичко това"-попитах го

"Не си си изкарала добре на онова парти затова ще си направим едно само ние двамата."-каза той

Идеята беше добра.

След като се прибрахме в апартамента започнахме с алкохола ,пуснахме музика и нашият мини купон започна ....Незнам колко пих ,но единственото нещо което помня са тези думи:

"Нощта е нашаааа"

След това всичко ми е бяло петно ...но съм сигурна ,че е пило забавно !!!

My Brother's Best Friend Donde viven las historias. Descúbrelo ahora