Хей приятели знам ,че в момента искате да ме убиете защото качвам чак сега некста и ви разбирам идеално ....ако бях на ваше място до сега вече да съм се убила ....нда. ...кофти тръпка .
Та. ....ето я е новата глава която ми отне овече от 3 месеца да я напиша .... (Не че съм мислила над нея последните 3 месеца)
Забелязах ,че над историята имаше интерес за продължение и реших да я довърша ...та да .
Също така много се надявам да сте ми прочели бележката защото е по-добре в началото отколкото в края да ви се извинявам за бозата която написах и за която чакахте 😁😁Мда ....не очаквайте много не съм във форма...
И който е прочел цялата бележка евалата му правя има железни нерви ....
Тън ,тън ,тън ето го и дългоочаквания момент ....началото ...по-скоро началото на продължението на историята започва.....
П.С.: Сори за бозата lmao
---------------》》》》》》》》-----------------
"Бенджи....?"-казах аз с нотка приеснение в гласа
"Да...кога се върна в града"-попита Бенджи в опит да отклоним темата от него .
"Не,не,не знам какво целиш няма да стане .После ще говорим за мен.Сега ....защо приличаш на магазин за изкуствена кожа "
"След като си тръгна аз и Лена се опитахме да запазим всичко по старо му ...казахме си "ЕДна година какво толко ще издържим без Рей" Но Лена започна да излиза с лоша компания и останах сам....а за да не бъда непознатото момче в училище си изградих визия на #badboy "-Каза Бен и отново свали усмивката от лицето си .
"Аз ...няма какво да кажа ....просто веднага като се приберем махни този спрей от косата си...Харесваш ми така ,но намали кожата...прекалено е....- казах аз и двамата с Бен се засмяхме.
"Добре искаш ли да дойдеш в нас да разкажеш за Лондон и после ще те закарам към вас"-каза Бен и ме задърпа за ръката .
"Ъмм. ..имам ли избор"-попитах аз...беше риторичен въпрос .
"Не"-каза Бенджи и се засмяхме
"И аз така си мислех"-казах му и се качих на мотора му.
Бенджи беше много променен ....беше хиалав очилатко още с пъпки по лицето ....беше си задръстеняче като го погледнеш от пръв поглед ...но останете ли насъме разбираш колко забавен е всъщност.А сега го гледам ....без очила ,без пъпки и се беше стигнал....вече дори не можех да го наричам Бенджи защото не му отиваше сякаш ме е нямало пет години а не една .
ŞİMDİ OKUDUĞUN
My Brother's Best Friend
RomantizmРейчъл Греъм е поредното момиче което беше обсипано с внимание което не и беше нужно. Началото на 11-ти клас тя трябва да замине за една година към Лондон за да спечели стипендия за колеж. Когато тази година свършва Рейчъл трябва да се върне в родни...
