"Рей чакай!!"-извика той затичвайки се към мен.
"Каках ти каквото имах да ти казвам....сега ако обичаш трябва да влизам в час"-казах аз и отидох в часа по физика.
В часа никаква ме нямаше ...дори не обръщах внимание на Джейс и това се дължеше не чак толкова На Бен ,а по-скоро от факта че пак се бях заровила в скицника ми ...идейте за рисунки ми идваха според настроенията ми ...но този път не , просто хванах молива и започнах да рисувам...часовете си минаваха аз продължавах да не обръщам внимание на нищо до края на деня .Когато чух и последния звън на звънеца за деня прибрах всипчко в чантата ми и се запътих към вкъщи .
Докато вървях си мислех за много неща ....къде ще остане Лео ,защо е напуснал стажа си , какво му става на Бен ....за всичко .Помня какво си казах ново начало ,обаче не е лесно ...държа на свойте принципи и възпитание , не мога извъднъж да стана друг човек ...както и да е преди да се усетя вече бях пред входната врата ....,но проблема беше че нямах ключове и нямаше как да се промъкна незабелязана затова трябваше да почукам .
Бях приятно изненадана ,че вратата я отваря брат ми ,а не Лео или Джейс .
"Къде беше снощи"-попита ме загрижен брат ми ,но по лицето му не се изписваше никаква разтревоженост
"Бях в Бен "-казах аз
"Бен?!?Той няма да ти донесе нищо добро "-каза брат ми.
"Мда.Мисля че го разбрах по трудния начин" -казах аз и седнах да дивана
"Да искаш да ми разкажеш какво е станало случайно "-попита брат ми
"Не...не искам"-отвърнах му аз
"Ъмм...добре отивам на една среща от офиса ще се видим после "-каза той
"Само един въпрос... къде е Лео"-попитах аз
"След скандала си взе стая в хотела на другата пряка ...временно е докато си намери апартамент "-каза той
"Аха...добре ."-казах аз и брат ми излезе от апартамента .
Останах сама в апартамента и не знаех какво да правя ...лошо е когато оставам сама и няма с какво да се занимавам ...тогава оставам сама с мислите си и ставам чувствителна .На картко хваща ме депресията ...Минаха се около 2 или 3 часа нито брат ми нито Джейс се бяха прибрали. В този момент дори и Джейс да влезе през вратата ще се радвам ...имам нуждата да говоря с някой дори и да е арогантен самохвалко ...оставах ли сама се побърквах .Замислих се че няма как толко време да е в училището ...часовете бяха свършили отдавна.Пуснах си музика ,но имах чувството че всяка песен е за определен човек в живота ми или такъв където преди е бил.Много депресанско ...както и да е , след 4 часа скука чух блажения звук от отварянето на външната врата музика за ушите ми ...това означаваше че някой се беше прибрал .Изтичах до вратата като някое кученце за да видя кой е .
Беше Джейс , за първи път го посрещнах с такава радост.
"Оо боже много ти благодаря ти си моето спасение "-казах аз и го прегърнах
"До последно бях с впечетлението ,че ме мразиш принцесо "-каза Джейс
"Штт не разваляй момента"-Казах аз
"Добре вече може да ме пуснеш "-каза Джейс опитвайки се да си поеме въздух.
"Аа..аз ...ъмм...да ...оф заеби извинявай"-казах аз...не мога да отрека ,че ми беше приятно ...защото беше така...той беше стегнат бях забелязала досега ,но на допир е по-хубаво ...,а ръцете му около мен бяха като стегнато въже което не исках да отвързвам от себе си...
"Изглеждаш ми напрегната"-каза той
"Какво...!?!аз не съм напрегната просто малко психически изтощена"-казах аз с лека надсмешка
"Мисля че знам място което ще ти хареса и то много"-каза той, хвана ме за ръката и ме поведе към неговото място за релаксация.
Такам...ето я главата ...забавих се не малко ...мда както и да е надявам се да ви харесва ...ако имате идей ще съм ви много благодарна ако ми ги пратите или напишете в коментарите .
Та да мисля че това имам да казвам .А също така чекнете и другата ми книга/истотия там каквото се води "Don't Let Me"😁😁
Мерси предварително!!<3
YOU ARE READING
My Brother's Best Friend
RomanceРейчъл Греъм е поредното момиче което беше обсипано с внимание което не и беше нужно. Началото на 11-ти клас тя трябва да замине за една година към Лондон за да спечели стипендия за колеж. Когато тази година свършва Рейчъл трябва да се върне в родни...
