My Brother's Best Friend

Chapter 6:The Challenge

Отидох в стаята си и се облякох когато излезнах от стаята Джейсън и Лео бяха като първи дружки ....Да не пропуснах нещо ....

"Да не пропускам нещо...."'-попитах ги докато ходех към тях .

"Всъщност да ."-каза Лео

"Какво ви е толкова смешно?"

"Ами всъщност ти."-отговори Джейсън

"Защо аз ..."

"С Джей си разправяме истории ....по точно излагащите номера които си правила ,а те не са малко"-каза Лео

"Джей ....?Откога сте на малки имена ...И Лео да не си посмял да му разкажеш за онази вечер."

"Ами относно това....вече е малко късно ...!"-каза той и с Джейсън избухнаха в луд смях .

"ЛЕО!"- изкрещях му и го ударих по рамото

"По-кратко принцеске ..."-каза Джейсън

"Млък-вай. Развали Лео с твоите игрички "-казах му млъквай на срички за да ме разбере идеално !

След това излезнах през вратата и тръгнах просто съм парка ....там беше мястото където се успокоявах при такива случай .
Докато вървях срещнах Алена да се целува с поредното момче .Перфектно .....тъкмо ще си взема ключовете .

"Лена ще ме прощаваш ако ви прекъсвам ,но си искам ключовете."

"Ооо скъпа това ще е малък проблем те не са в мен"

"А къде са?"

"Ем не знам "-каза тя

"Как така не знаеш "-попитах я на ръба на истерията .

"Ем играхме там на няква си игра и сега ....там нещо и да"-през цялата време тя се хилеше 100 процента беше надрусана .

"Да ....не искам да знам що за "игра" сте играли ,но ти си надрусана и през изминалата година си се превърнала в издънка ....вземи се в ръце защото когато си тръгнах ти не беше такава ....пак беше по-спонтанната ,но не беше с различно момче всяка нощ и не си позволяваше да изглеждаш като курва ...Докато не видя старата Алена....приключвам отношенията си с тебе."-казах и го и си тръгнах.

Точно когато седнах на една пейка ми светна ,че утре е първият учебен ден ....Това ми беше един вид като надежда ,че не всичко се е променило.

Чух каркоренето на корема ми и се запътих към близката пицариа.
Когато отидох там си поръчах и седнах на една свободна маса.Докато си чаках пицата си ровех из телефона дали ще намеря телефония номер на един много добър приятел от гимназията ....Естествено имах точно трима приятели Алена, Лео и Бенджи. ...Той се казваше Бен ,но за мен беше Бенджи .От отсрещната маса някакво момче приличащо на рокер и лилава коса на крайчетата му ме зяпаше.

"Извинявай ама ако искаш да ми кажеш нещо ела и ми го кажи."-казах му на онзи и той дойде .

"Добре значи се имаш за нещо в този град а....какво си ти...поредната глезена принцеса на мама и тати или си се снимала гола за някакво списание ."-каза той в опита да се направи на готин

"В това ти беше грешката....Чуй ме сега мамино синче ...чета те като отворена книга .Зад тези кожени дрехи и фалшивата боядисана коса която ако я полея с вода и лилавото ти ще изчезне .Ти си страхливец който не знае дори как да се предпази ако попадне в ръкопашен бой .Така че не ми обяснявай каква съм аз ,а се погледни себе си.И давам гаранция ,че съм била в този град много преди ти да си довлечеш кожените дрешки и фалшивия характер в града ."-може би малко прекалих ,но не може да ми казва каква съм аз когато той самият не знае кой е .

"Извинявай ,но познаваме ли се"-промълви рокерчето

"Не...Не дружа с помяри "-отговорих му.

"Добре"-той си взе каската и се махна от пицарията .

Няма и пет минути той връхлетя в пицарията и с бърза крачка дойде до мен .

"Пак ли ти "-казах му

Той не каза нищо просто ме прегърна и каза нещо от сорта

"Липсваше ми Рей-Рей"

Щом каза това се сетих кой е ...това беше БЕНДЖИ