"Изненада"-каза брат ми с приветлива усмивка на лице.
"Боже мой Скот"-извиках пускайки куфарите на земята за да прегърна големия си брат.
"Мина една година ,а ти си все същата"-каза брат ми докато се взираше в очите ми и се усмихваше .
Беше ми много мъчно за него през изминалата година ,той беше човека който ме караше да се усмихвам когато ми беше най-тъжно.И той си беше все същия , така и очаквах .Надявах се нищо да не се е променило .
"Колата е пред летището"-каза брат ми вдигайки куфарите ми .
Аз само поклатих глава и тръгнах след него .Когато стигнахме до колата очаквах да видя малката семейна кола която мама и татко ни бяха оставили преди да заминат за Германия ,а насреща стои сребрист кабриолет .
"Къде е колата която мама и татко ни оставиха "-попитах го зяпайки колата с отворена уста
"Ами продадох я и купих тази"-отговори ми прибирайки багажа ми в багажника .
"Но защо не ме попита дали съм съгласна .Все пак колата беше НАША ,а не ТВОЯ. "-казах му наблягайки на "наша" и "твоя"
"Стига Рей не е нужно да се ядосваш за глупости все пак те нямаше цяла една година ."
"Добре.Дано да не е станало само нещо с апартамента ни"-казах му с надеждата отговора му да бъде положителен и апартамента да е добре.
"Ами като стана въпрос за апартамента ...."-каза го почесвайки се зад врата.
"Не...не казвай нищо.Просто карай към апартамента ."-отворих вратата на колата и въздишах дълбоко .
В колата не си казахме нищо просто седяхме и гледахме към пътя .
Скот спря колата пред една голяма и висока сграда .
"Тук сме!-каза той сваляйки колана си .
"Тази сграда!?!"-възкликнах
"Да!"-отговори ми той
"Как си го позволяваш"-попитах го очудено .
"Ами всъщност сградата е на мое име ."-каза брат ми
"Твоя!?!?"-попитах го още по-очудено
"Както казах не всичко е същото"
Просто слезнах от колата и отидох в апартамента ни.
Беше късно затова попитах Скот къде е моята стая и си легнах .
Бях заспала дълбоко когато усетих нечие тяло до моето .
"Ааа!!!"-изкрещях скачайки от леглото.
Скот дотича и светна лампата .
"Какво става?"-попита Скот
"Кой е той ?"-попитах Скот
В стаята ми седеше някакво момче горе долу на моята възраст може би 1/2 години по-голям
"Джейсън пак ли си пил?Колко пъти да ти кажа ,че това не е твоята стая."-Скот дръпна Джейсън за ръката и го изкара навън .
"Чакай малко ...Това да не би да е Джейсън Уестон ной-добрия ти приятел от гимназията ."
"Ами да той е"
"Защо е в апартамента ни."-попитах Скот
"Ами той е съквартиранта ни!"-каза той
Поредната новост която разбирам.Колко още неща са се променили през изминалата година.
YOU ARE READING
My Brother's Best Friend
RomanceРейчъл Греъм е поредното момиче което беше обсипано с внимание което не и беше нужно. Началото на 11-ти клас тя трябва да замине за една година към Лондон за да спечели стипендия за колеж. Когато тази година свършва Рейчъл трябва да се върне в родни...
