Трудно е да си Тос (Завършена)

Глава 31

-Може би... това?-пита Мия,но само по звученето на тона й разбирам, че отпада.

Тръшвам се на леглото и издавам стон, приличащ на раждащо магаре.

Нямам абсолютно нищо в гардероба за партито довечера.

НИЩО!

Не знам какво бях правила до сега и как си бях избирала дрехите, но знам със сигурност, че не съм била със всичкия си.

Поглеждам огромната купчина на пода, както и разхвърляните по леглото, бюрото, вратата, полилея, Линк дрехи и издавам още един предродилен стон.

-Май ще е по-добре никъде да не ходя.-казвам жално.

-Шегуваш ли се!- писва Мия.-Няма шанс!-и се разравя панически из дрехите, бутайки и последните непокътнати неща на пода.

Тъкмо се е заровила в една купчина, докато аз се опитвам да извадя един сутиенот устата на Линк, когато вратата се отваря и съненото лице на татко се показва.

-Момичета, знам, че се вълнувате, но моля ви имам нужда от сън!

-И без това след малко ще трябва да ставаш.-махва с ръка Мия и продължава тършуването си.

-Всъщност имам още един час дотогава.-измрънква той и я поглежда кисело, но бързо се обръща и излеза когато Мия му хвърля един от кръвнишко-куклените си погледи.

-Ела ми помогни.-скастря ме тя и аз зарязвам Линк да дъвче презрамката докато и помагам.

След около час ровене и много, много бебета от моя страна, най-накрая решаваме,че нищо не става.

И че сме гладни.

-Може да ти заема нещо.-казва Мия докато предъвкава сандвича си.

-Да бе.-оглеждам слабото и тяло и си представям как ще изглеждам. Блузата едва ще покрие гърдите ми , а дънките ще да изглеждат като бикини.-Няма шанс.

-Да, права си...- тя загризва парчето хляб.

В кухнята настава тягостна тишина и дори Линк не смее да помръдне, чакайки да види какво ще се случи.

Не, чакай, той спи.

Изведнъж по стълбите се чува тропане и с идиотска усмивка на лице татко влиза и се нахвърля на храната.

Двете с Мия го поглеждаме безнадеждно и аз тресвам главата си в масата.

Баща ми изненадано вдига глава и преглъщаа смутено.

-Е, какво става момичета, защо сте омърлушени?

-Нямам какво да облека за партито.-казвам.

Той примигва недоумяващо. Сигурна съм, че мисли за бъркотията горе.

За момент отваря уста да каже нещо, след което се замисля и накрая става от масата и бързо излиза от стаята.

-Определено добра реакция.- казва Мия и излапва останалото от закуската.

Смрънквам нещо и въздъхвам тежко.

Карък до мозъка на костите си.

След малко ще видя и Синди.

Направо до ядрата на атомите ми.

Линк започва да сумти тихо, гледайки в паницата на татко.

Мятам му едно парче кашкавал и той го поглъща още във въздуха.

Добре поне, че той е в добро настроение.

-Ъъм,-изграчва татко и влиза. -Ще се реши ли проблема, ако ти дам пари и си купиш нещо хубаво.-пристъпва нервно и усещам как е готов да се свие под масата, ако нещо се обърка.

-Ще е идеално!- изписква Мия и рязко скача от стола, а баща ми трепва.- Колко даваш татенце?!- тя подксача весело наоколо,а аз се задавям от нарицателното име.

-Двадесет ще стигнат ли?-пита и подава добродушно банкнотата.

Мия спира и веждите и хръкват на челото.

-Четиридесет?-пита той изумен.

Усещам,че трудно му се откъсват от сърцето.

Мия го поглежда изпод вежди.

-Колко?- пита отчаян.

- Осемдесет.- отсича Мия , а баща ми е готов да откачи,но бързо ги подава и изскача от стаята, с тихи хлипове.

-Даже ще останат за обяд!- казва тя радостно и ми ги подава.- Искам десерт днес!

-Дадено.-засмивам се и чувам тих вопъл от коридора.

-----------------------

Здравейте хора, аз се завърнах!!!

Съжалявам за отсъствито и за последните сухи глави, но сега общавам да ви спукам от смях.

Искам и да благодаря на StanimiraAtanasova за това че ме вдъхнови отново да пиша.

Вдъхновяваща си! Откачена си ( в най-добрия и топлия смисъл) , но точно толкова колкото трябва 😂😂😂.

Благодаря ти!

Гласувайте, коментирайте, споделяйте и благодаря, че четете.

Вие сте ми всичко!