Трудно е да си Тос (Завършена)

Глава 42

Вървях до Фин щастлива като лъв, който е успял да докопа детето, което му е дърпало опашката.

Беше ми простил!!!

Или поне мисля така.

Както и да е приемах, че е.

Мозакът ми викаше "Йес" и въртеше дупе, а аз се хилех до него докато той се оплакваше от майка си, която направила стаята му на цветарник, защото розите й много обичали светлината, която имало там. (не само моя баща беше вманиачен луд за връзване ).

-Къде ще ходим сега?-попитах го.

- Отиваме на работа.-каза той и се ухили.

-Работа ли?-наклоних глава неразбиращо.-Ти работиш?

-Да.

-Леле колко неща можел да открие човек от един разговор.- промърморих докато мозакът ми усилено се ровеше из папките памет за Фин, търсейки някаква информация.

Явно между шпионирането, заяпането и излагането бях пропуснала тази информация.

Това значеше, че трябваше да си актуализирам архива и...

-Тооос?

-Хъм?-погледнах Фин, а той поклати глава.

-Пак се отнесе.

-Не съм.-защитих се.

-Какво казах последно тогава?

Опа.

Ухилих се виновно, а той врътна очи.

-Ще бъде интересно с теб.

-С мен винаги е интересно.-наперено отговорих, а червенина плъзна по бузите ми.

Добре де не бях смела като Тарзан, но все пак ставах за нещо.

В следващият момент Фин отвори вратата на колата си.

Добре, не ставах за нищо. Поправях се.

Това че говорех с него не значеше, че все още не искам да го изям. Или други неща.

Ох! Трябваше да се кача нали?

* * *

-Защо мразиш толкова да се возиш с кола?-попита по едно време Фин, докато аз усилено стисках ръце една в друга, мислейки си за мръсно бельо и проскубани кокошки.

-Какво? Аз не мразя да се возя в кола. Даже ми е много приятно, защото не трябва да се блъскам с откачалките в метрото или на улиците.