Трудно е да си Тос (Завършена)

Глава 59

Здрасти Бил!

Ще умра някъде от щастие! Сериозно ще се гръмна в леглото, за да може да си остана в това радостно настроение!

...

Сега се замислям,че сигурно те плаша.

Да.

Но пък съм щастлива!

Ох, ударих си главата в стената.

Знам скъпи мой, че не съм писала отдавна в теб, но си има причина за едната седмица изоставяне и брадвата, която искаш да забиеш в главата ми. Просто щях да направя пълен локум в теб! Защото нали знаеш, аз обичам сладкото, обичам да пиша такива неща, а теб определено не искам да пълня с такива неща, защото както предполага името си и мъж.

Та как върви при теб? Освен, че беше затрупан под купчина опаковки от шоколад и имаше хлебарка върху теб?

Да, сама отговарям на въпроса си. Знаеш ли,че взема още един дневник и така ще си имаш другарче и няма да си самотен! Ще я кръстя Хелън? Не, по-добре Ани! Да, Ани! И ще бъдете Бил и Ани! И няма да си самотен! Още сега се заемам с търсенето!

А при мен нещата вървят страхотно!

Сега разказвам! (Да, не е очевидно...).

Фин, ах Фин, той е просто прекрасен! Като прасковка! В случая ще е прасков, за да сме точни. Нямам повече думи!

Оп паднах от леглото от толкова мечтания.

Татко си е татко, все още се опитва да готви и все още гони Фин с пушката. Но вече се отказва. Дори не тича до края на пресечката. Може би има надежда *ангелски хор* .

Мия започна да преминава на режим отвращение от нас. Както и всички останали. Затова ни подариха ключ от тоалетната, за да си правим каквото искаме. Аз разбира се отказах. Но пък Фин се зарадва. И го пребих с чорапа, който докопах (все още не разбирам от къде се появи това нещо).

Синди си е Синди. Вече мога да кажа,че е зелена като краставица от яд. И разбира се опитва се да ме съботира (мокрене, дъфка на стола, целене с топка) , но и аз не си поплювам. Бо ме обича, задето му намирма работа! Има шанс тези дни да се опита отново да ме изкорми с химикалката, защото днес и съсипах любимите токчета, но пък аз съм твърдо решена да не се давам и да я уплаша с имитирането си на патица (вече знам да издавам звуците на три различни вида!)!

Ник и момчетата от сервиза са страхотни и дори, благодарение на помощта им, вече мога да поправям коли с по-малко от десет грешки! Представяш ли си?!

Романът, който пиша се развива също. Стигнах до мястото на целувката (защо ли ) и нямам търпение да го завърша!

Линк продължава да си е Линк и да краде неща. Започна да прексача оградата и да носи щипки от простора на съседката, а заедно с това получих и оплаквания за изчезване на бельо (и по-специално нейни прашки), което леко ме притеснява, но не мисля, че е той. Какво може да прави с тях все пак?

Не искам да знам отговора.

И така върви животът ми Бил.

Мед и мляко!

Или затишие пред буря, което е по-вероятно и затова искам да се гръмна. За да си остана завинаги щастлива!

Ох, добре де не ми падай на крака! Няма да се самоубивма. Още.

Сега пък ме поряза.

Спирам, спирам!

И съм ти сърдита. Не ме подкрепяш.

Чао Бил.

Спри да ми падаш на крака!