Трудно е да си Тос (Завършена)

Глава 28

Ето я.

Задаваше се по коридора с решителна крачка и блеснал поглед.

Призля ми.

Можеше ли да повърна на пода?

Нe, направо мислех да отида в Рая и да си стана дружка с Купидон.

Синди крачеше към мен с ослепително-бяла усмивка,а косата й се вееше заради момчето,което тичаше пред нея ,правейки вятър с парче кашон.

Хората, усещайки нарастващото напрежение, бавно започваха да се струпват и когато тя застана пред мен вече имахме солидна публика, жадна за кръв.

Направо си бях с двата крака в гроба и попа четеше молитвата отгоре ми.

-Здравей.-поздрави тя първа и се усмихна пленяващо, а аз се огледах дали не говори на някой друг (и силна надежда затля в мен).

Но разбира се кога мойте надежди се оправдаваха .

-Ъъъ, здрасти.-казах непохватно.

Боже, преди да си отида, може ли поне да си хапна нещо?

-Как си днес.-тя наклони леко глава, така че косата и се люшна пред устата, но не и преди да видя една акулско-хищническа усмивка.

Зъбите и й изглеждаха толкова остри ,и бели, че някак си не се съмнявах,че може да си отхапе от мен ,а тя искаше със сигурност.

-Добре съм.-преглътнах и си поех въздух- тя още намирисваше на чили-Ти как си?-казах с усмивка заради прекрасната миризма носеща се от нея.(Само така Бо! Обичам те момче!)

Беше нейн ред да примигне изненандано.

Но пък признавам си , и бързо се окопитваше халата му с хала.

-Чудесно!-каза тя и леко се завъртя.-Вчера Мазовски направи ли проблем за това ,че ме нямаше?-тя примигна кокетно срещу мен.

Добре следваше нещо много,много лошо.

Може би щеше да завали градушка, или да ме удари гръмотевица, или ураган!?

Огледах се предпазливо около себе си и се надявах да не стана храна на пуделите.

-Не, нямаше никакъв проблем с това.-казах трепереща като лист.

-Супер.-усмихна се тя и леко подскочи.-Ще се видим после нали?!-тя се наклони към мен и ме прегърна.-Внимавай.-прошепна ми тихо, след което ми помаха и се отдалечи.

Мамка му.

Хората се разотидоха, мърморещи недоволно от развитието на случката, а аз едвам си поех въздух.

Направо си беше обрало лайката отвсякъде. Гола поляна беше останала.

Тръгнах по коридора, силно надявайки се да не се забелязва колко бях стресната.

А аз си бях.

Разкърших леко врата си и рязко отворих вратата на шкафчето.

Само че не бях забелязала ,че има някой зад мен, докато не го фраснах с металният ръб по носа.

Ама че късмет имах тая седмица.

Имах чувството,че някой над мен много се забавляваше, гледайки ме да правя щуротийте си.

-Оххх....-чу се силния вик.

-Господи!-извиках уплашено, осъзнала стореното.

Фин рязко стисна носа и се присви на две, стенейки.

Ужасено го подхванах и погледнах лицето му.

Слава богу!

Носът му не беше счупен,но щеше да е подут за известно време.

Супер, тъкмо имах време да му се полюбувам без да е нужно да се крия в храсталака  и се случваше това!

-Има огормен шанс да умра за тези две седмици примирие.-изхриптя той, след като се поуспокой .

Виновно изражение изплува на лицето ми.

Нямаше какво да кажа,защото имаше голям шанс да стане точно така.

Нямаше да е очудя ако бях правена петък тринадесети.

-Хайде при сестрата.-въздъхнах отчаяно и тръшнах вратата.

На пръстите си.

С всичка сила.

-Ох.-само успях да кажа преди да се присвия.-Господи това боли.-измъчено простенах, свивайки изкривените си пръсти.

-Жената ще си помисли ,че се опитваме да се избием.-пошегува се Фин.

-Точно така си е.-казах през стиснати зъби и двамата се запътихме към сестрата, охлузени, сякаш се връщахме от война.

-----------------------------

Още една глава хора.

Може би не съм пълна скръб?!

Знам,че трябваше да я кача още вчера, но просто ме мързеше (съжалявам, за което).

Надявам се да ви харесва и да не ви е скучна ,и да се забавлявате ,и не знам какво повече да кажа....