Трудно е да си Тос (Завършена)

Глава 63

-Кога се случи това?-въздъхна тежко Карен щом ме видя на сутринта.

-Снощи.-отвърнах неразбираемо.

Кога можеше иначе?

Добре де имаше кога.

Карен въздъхна, след което се обърна към татко.

-Робърт? Какво стана? И моля те кажи, че си я завел в болницата.

-Като първо не обвинявай мен.-каза нацупено той.-Вини пора! Той ми взе чорапа! А за останалото аз си имам свой собствен метод на лечение!

-Дори не си и сложил лед на синините нали?

-Не отидох да си догоня чорапа.

Карен въздъхна тихо, след което ме дръпна да седна върху дивана.

-Къде е аптечката? -попита тя нежно.

-В килера.-посочих и вратата.

Тя отиде да я вземе, докато татко неспокойно се върташе.

-Виж, обичам те, но кажи някоя добра дума на Карен за мен, защото е бясна в момента.-след което духна, оставяйки ме сама.

Бях сигурна,че отива да скрие чорапите , за да не може Карен да ги изхвърли.

Мъже.

Изтегнах се на дивана и въздъхнах доволно. Ако сега Карен кажеше, че не мога да ходя и на училище до партито щях да бъда най-щастлвия човек на света и да използвам Линк като закачалка за чанти заради снощи. Или щях да си направя супа от него.

А като Мия дойдеше... Ох, не знаех, че може да боли от усмивка.

Карен се върна и започна щателно да ме оглежда, а щом видя синката на корема ми май повърна леко в устата си.

Не беше толкова зле! Просто малко синьо, лилаво, жълто, отекло....

Тя започна да се суети около мен като орлица (нямаше да се очудя, ако името й означавашеточно това (особено като знам колко смъртоносна беше)).

Тъкмо приключваше, когато чух отварянето на врата и гласът на Фин и... Малкото чудовище.

Изправих се рязко на дивана, при което главата ми се удари в тази на Карен.

Ох!,

Карен изсъска, а аз се стоварих обратно на мястото си.

Леле мале от какво беше изградена тази глава?! Трактор?