The last hug

Това сън ли е?

  Вървях бавно към училище със слушалки в ушите. Бях усилила музиката до последно. Влязох в магазина до училище, взех си вода и отидох пред Емили. Спрях се и докато я чакам се замислих за онова момче, което ми писа предната вечер.. бях запомнила името му- Джейс. Нямаше особено много негови снимки във фейсбук, инстаграм и т.н, но ми беше адски познато. Сякаш преди го бях виждала..

  Докато мислех се появи Емили и прекъсна мислите ми.

-Няма да повярваш какво стана... - каза тя.

-Какво?- попитах не много заинтересувано, въпреки че винаги я изслушвах. Тръгнахме да вървим и тя започна да разказва..

-Вчера излязох със няколко момчета от твоя клас, понеже ти не ми вдигаше телефона и там беше едно момче.. Джейс- каза тя и изведнъж настръхнах- каза, че е бил влюбен в мен..

-Ти... сериозно ли? - попитах и продължих да вървя. 

-Да... но не знам какво точно чувствам.. - спря се тя за момент- Абе какви ги дрънкам.. аз обичам само Елиът.. а тъпата му приятелка... ох знаеш

-Елиът е скъсал с нея..- казах.

-Какво? Как така?

-Чух Елиът да говори с Майкъл относно Катрин... не харесва особено държанието и към хората. - обясних и влязохме във двора на училището.

-Това е.... ЧУДЕСНО! - изкрещя тя и се засмяхме.

-Аз отивам към час.. имам биология, ще се видим после- казах и тръгнах към стаята по биология. Очевидно учителят още не бе пристигнал и застанах пред стаята да го чакам и по това време Елиът и Майкъл минаха по коридора и Елиът ми се усмихна.

  След часа излязох навън да чакам Емили и чак сега бях забелязала, че Джейс бе от моя клас. Никога до сега не бяхме разговаряли и изведнъж той ми писа..

-Хей, Грейс, как си? - попита ме Мередит, една от момичетата в моя клас.

-Ами бива.. ти?- попитах.

-Супер, искаш ли да дойдеш с нас?- попита тя.

-Бих искала, но чакам Емили. Съжалявам. -казах.

-Ех.. жалко.. добре ще се видим в час.- каза тя, прегърна ме и тръгна. Скоро дойде и Емили и тръгнахме да закусим.

  Минаваха минути, часове, дни, седмици, месеци... минаха 2 месеца, постоянно пишех на Джейс.. той стана част от моето ежедневие, но проблемът беше, че не си говорехме на живо.. беше ми приятно докато му пишех. Понякога той ме разбираше най-добре - по-добре дори и от най-добрата ми приятелка. Не знаех какво бе това... мислех за него, щом го видех се разтрепервах, а преди дори не ми правеше впечатление. Оценките ми рязко спаднаха, започнах да си лягам вечер- понякога ухилена до уши, понякога- замислена от думите му. А какъв бе ней-големия проблем? Емили бе влюбена в него до уши. А мен ме побиваха тръпки щом чуех това.

  Часът бе 20:43. Телефонът ми звънна. Бе Емили. 

-Да знаеш какво стана... - каза тя доста развълнувано.

-Какво стана? -попитах.

-Излязох със Джейс и едни приятели и на връщане Джейс ме изпрати до вкъщи и му казах, че го обичам и той ми каза, че също ме обича... и ние сега... сме гаджета.- каза тя. 

-Това е чудесно..- казах аз и преглътнах.- Става ли утре да поговорим, че съм адски изморена и искам просто да поспа..

-Да, разбира се. Обичам те. Чао- каза тя и затвори.

  Не знам какво бе това чувство, но щом чух това.. бях на ръба да се разплача. Никога до тогава не бях се чувствала по този начин. Една буца се заби в гърлото ми и едва преглъщах. Сърцето ми се разтуптя.. не знам от какво беше това. Но очевидно.. дори и да не исках бях започнала да чувствам нещо към Джейс... и това бе ужасно......