The last hug

Две момичета и Париж?

  Отворих бавно очите си и веднага взех телефона си, за да проверя часа.

-По дяволите. - извиках щом видях, че бе 14:30ч. - Емили ставай!

-Грейс, какво става? Защо ме събуждаш.. тъкмо сънувах как Елиът ме целува.. - каза тя сънено.

-Часът е 14:30! - изкрещях и веднага набрах номера на Брайън. Просто той ми излезе първ.

-КАКВО?- изкрещя Емили. Та полетът ни бе в 6 сутринта.... не може да са си отишли без нас, нали....

-Ъгх Брайън не си вдига телефона! Хайде Брайън!!!!!! - измрънках и скоро се чу звук от другата страна на линията.

-Ъгх ъм Грейс? Кво стаа? - попита Брайън.

-По дяволите не ми е до теб сега! Кажи ми къде сте! - развиках му се.

-Трябва да те питам същото. Не те видях като слизаш от самолета, нито Емили. Какви ги вършите?

-Прибрали сте се?? - това вече бе нашия край.. буквално. 

-Ъм да, вие не се ли? - попита, но ваучерът ми реши да свърши, а и бях в чужбина..

-Какво стана... не са се прибрали ... нали? - разтрепери се русокосата ми приятелка.

-Останахме в Париж.. без никакви пари и без връзка с тези от Лондон...- измрънках..на исках да я плаша, но трябваше да знае истината.

-К-какво.. - заекна тя и една сълза тека по бузата ѝ- Какво ще правим сега??? 

-Не знам... ъгх не мога да повярвам, че ни забравиха тук! - изкрещях и ударих стената със такава сила, че ръката ми се разкървя.

-Грейс... - продума русокосата ми приятелка- Не можем да останем повече в хотела.. не сме платили,а и нямаме пари....

-Права си... - казах и седнах на едно от леглата. - Да се махаме.

Приготвихме си куфарите и излязохме от хотела. Не знаехме нито къде ще отидем, нито какво ще правим. Париж бе толкова непознат за нас. Не познавахме никой. 

-Какво ще правим сега? - попита Емили и седна а първата срещната пейка.

-Нямам си и на представа...- изпуфтях и прегърнах разплаканата си приятелка. - Ще се справим някак си. - опитах се да я разведря. - А и ние сме Емили и Грейс, я се съвземи. Сещаш ли се когато се изгубихме в гората? Не знаехме какво ще правим, а и се стъмняваше, но бяхме упорити и сами намерихме пътя си.. и сега ще се справим.

-Надявам се да се справим... - каза тя и наведе глава,а аз хванах ръката ѝ.

-Отивам да купя вода, ти стой тук.. не мърдай никъде. - казах и тя кимна в отговор.

Търсех магазин и след 200 метра намерих. Взех вода и с бавни крачки се запътих към парка, но две момчета спряха пред мен. Едното бе русо, със сини очи, малко по-високо от мен, а другото бе значително по-високо, със къдрава коса и зелени очи.

-Ей красавице, накъде си тръгнала? - заговори ме русото на английски.

-Това не ти влиза в работата. - намигнах му и се опитах да мина, но ме бутна назад.

-Аз не мисля така- усмихна се дяволито той и ме дръпна към себе си.

-Шшш, Найл. Мисля да не прибързваме.. ще се уплаши. - каза момчето до него и бавно ме целуна,а аз го бутнах.

-Махни се от мен! - казах и избърсах устните си.

-Ууу май си бойна, а. - усмихна се той и стисна ръката ми, опитах се да се отърва, но опитът ми беше неуспешен- Виж какво, малка пикло, когато Хари Стайлс поиска едно момиче в леглото си, го получава каквото и да му струва.

-Този път ще ти разваля схемите, защото аз не съм като другите и това което искаш няма да се случи, а сега ме пусни или..

-Или какво? Хахахах мислиш си, че ще ме уплашиш ли? Хах.. не можеш да се занимаваш със Хари - изсъска той в лицето ми.

-Не знам за теб женчо ама ако не я оставите на мира ще си имате работа със мен. - каза един познат глас... о боже мой, това беше Джейс. Нима бяха забравили и него?

-Хари... да тръгваме.... - каза русият.

-Този път се отърва, но другия път ще те намеря- изсъска зеленоокия и тръгнаха.

-Грейс? Добре ли си? Направиха ли ти нещо? Много се уплаших!! - каза Джейс и ме издърпа към себе си. Прегърна ме толкова силно. Почувствах се в безопастност при него.

-Добре съм... ти какво правиш още тук? - попитах го.

-Всъщност аз се върнах... но щом научих от учителите, че ти и Емили не сте дошли хванах обратен полет и дойдох да ви намеря..

-Емили.... о боже, забравих Емили! - изкрещях. -Чака ме от половин час...

-Хах хайде да я вземем и да се връщаме в Лондон. - каза Джейс и заедно тръгнахме към Емили.

-А ти защо се в... - понечих да кажа нещо, но бях прекъсната от някакъв писък.. навсякъде можех да позная този глас. Това беше Емили.- ЕМИЛИ?!!???!??!?!

Тръгнах да бягам към пайката, а когато стигнах видях русокосата си приятелка, в безсъзнание, цялата в кръв на земята.....