Най-сетне годината свърши. Обичах това време от годината. Винаги ходехме някъде от училище и тази година щяхме да отидем на лагер в Париж.
-Нямам търпение да стигнем до хотела! - мърмореше Емили в автобуса.
-Във една стая ще сме двете, нали?- попитах аз.
-Разбира се! - изкикоти се тя.
-Хей Емили, Грейс, вечерта с групичката ще се съберем в парка пред хотела, елате ако искате. - каза Марк.
-Разбира се, Марк. - казахме едновременно с русокосата ми приятелка.
Париж.. градът на любовта... хора, които нямат нищо общо с нея.
Щом пристигнахме в хотела се настанихме в стаите и щом се стъмни слязохме в парка пред хотела. Имаше огън и около огъня бяха насядали Джейс, Марк, Брайън, Ванеса, Елинор , Гейб и Алек.
Джейс всички го познавате, Марк също.
Брайън е най-добрия приятел на Джейс. Русо и високо момче, със сини очи като морето. Той именно бе душата на компанията. Винаги носеше дъвки и беше царя на гонките.
Ванеса, близначката на Брайън бе лъчеарно и адски мило момиче. Много момчета от училището бяха влюбени в нея. Въпреки че не одобряваше гонките, не оставяше брат си сам, а и понякога дори се забавляваше.
Елинор бе кралицата на гимназията. Имаше уникална кестенява коса, невероятни зелени очи и адски поглед. Щом се усмихваше всички момчета се влюбваха в нея. Тя е най-сексапилното момиче в училището ни, но въпреки това тя имаше много строги родители и учеше адски много. Въпреки че е толкова красива и умна и тя си имаше кусури- носеше очила.. добре де това не може да се нарече кусур, защото дори с тях тя пак е уникална. Не винаги идва на гонките, но след като тя си замине винаги става адски скучно.
Гейб е гаджето на Ванеса. В началото Брайън го беше набил, заради сестра си, но след това се сближиха и благодарение на Брайън той влезе в нашата група. Той е със тъмнокафява коса и черни, като маслини очи. Той бе малко по-груб от останалите, но пък имаше голямо сърце.
А Алек... Алек бе най-прекрасният човек на света. Познавах го откакто се родих. Той имаше кестенява коса и зелени очи... и като бях малка го харесвах. Но не така сериозно... той винаги е бил най-добрия ми приятел. Винаги когато имах нужда, първо звънях на него, дори и преди Емили. Бях сигурна че той няма да ме предаде за нищо на света.
И така.. това бе моята групичка. Макар и малка, нямаше излишни хора в нея. Обичах ги повече от всичко,а един от тях... бе специален за мен.
-Здравееей- изкрещя Елинор и ме прегърна.
-Хей, тъкмо мислехме да играем на истина или предизвикателство.
-Хммм любимата ми игра- казах и се засмях.
Играхме в продължение на два часа и за стотен път беше ред на Джейс
-Грейс.. избери. - каза той. - Истина или предизвикателство.
-Предизвикателство.
-Целуни ме.- каза и се усмихна. В този момент всички млъкнаха.
-Хайде Грейс!- засмя се Брайън.
-Давай.- допълни Елинор.
-Става ли да не го правя? - протестирах.
-Хайде де.... -каза Емили.
Дори и да ме беше срам се изправих и отидох до него. Затворих си очите, поех си дъх и преди аз да го целуна, той сля устните си с моите....
ВЫ ЧИТАЕТЕ
The last hug
Любовные романыВъзможно ли е просто така да забележиш някой '' невидим'' и не само да го забележиш- сутрин да е първата ти мисъл, вечер да мислиш за него, да го сънуваш, а той да ти причини най-голямата болка на този свят. В един момент сте адски близки, в друг- д...