The last hug

Целувка?

   Най-сетне годината свърши. Обичах това време от годината. Винаги ходехме някъде от училище и тази година щяхме да отидем на лагер в Париж.

-Нямам търпение да стигнем до хотела! - мърмореше Емили в автобуса.

-Във една стая ще сме двете, нали?- попитах аз.

-Разбира се! - изкикоти се тя.

-Хей Емили, Грейс, вечерта с групичката ще се съберем в парка пред хотела, елате ако искате. - каза Марк.

-Разбира се, Марк. - казахме едновременно с русокосата ми приятелка.

Париж.. градът на любовта... хора, които нямат нищо общо с нея.

Щом пристигнахме в хотела се настанихме в стаите и щом се стъмни слязохме в парка пред хотела. Имаше огън и около огъня бяха насядали Джейс, Марк, Брайън, Ванеса, Елинор , Гейб и Алек.

Джейс всички го познавате, Марк също. 

Брайън е най-добрия приятел на Джейс. Русо и високо момче, със сини очи като морето. Той именно бе душата на компанията. Винаги носеше дъвки и беше царя на гонките.

Ванеса, близначката на Брайън бе лъчеарно и адски мило момиче. Много момчета от училището бяха влюбени в нея. Въпреки че не одобряваше гонките, не оставяше брат си сам, а и понякога дори се забавляваше.

Елинор бе кралицата на гимназията. Имаше уникална кестенява коса, невероятни зелени очи и адски поглед. Щом се усмихваше всички момчета се влюбваха в нея. Тя е най-сексапилното момиче в училището ни, но въпреки това тя имаше много строги родители и учеше адски много. Въпреки че е толкова красива и умна и тя си имаше кусури- носеше очила.. добре де това не може да се нарече кусур, защото дори с тях тя пак е уникална. Не винаги идва на гонките, но след като тя си замине винаги става адски скучно.

Гейб е гаджето на Ванеса. В началото Брайън го беше набил, заради сестра си, но след това се сближиха и благодарение на Брайън той влезе в нашата група. Той е със тъмнокафява коса и черни, като маслини очи. Той бе малко по-груб от останалите, но пък имаше голямо сърце.

А Алек... Алек бе най-прекрасният човек на света. Познавах го откакто се родих. Той имаше кестенява коса и зелени очи... и като бях малка го харесвах. Но не така сериозно... той винаги е бил най-добрия ми приятел. Винаги когато имах нужда, първо звънях на него, дори и преди Емили. Бях сигурна че той няма да ме предаде за нищо на света.

И така.. това бе моята групичка. Макар и малка, нямаше излишни хора в нея. Обичах ги повече от всичко,а един от тях... бе специален за мен.

-Здравееей- изкрещя Елинор и ме прегърна.

-Хей, тъкмо мислехме да играем на истина или предизвикателство.

-Хммм любимата ми игра- казах и се засмях.

Играхме в продължение на два часа и за стотен път беше ред на Джейс

-Грейс.. избери. - каза той. - Истина или предизвикателство.

-Предизвикателство.

-Целуни ме.- каза и се усмихна. В този момент всички млъкнаха.

-Хайде Грейс!- засмя се Брайън.

-Давай.- допълни Елинор.

-Става ли да не го правя? - протестирах.

-Хайде де.... -каза Емили.

Дори и да ме беше срам се изправих и отидох до него. Затворих си очите, поех си дъх и преди аз да го целуна, той сля устните си с моите....