The last hug

Как започна всичко?

-Любов? Моля ти се.. кой вярва във такива неща? - избухнах в смях щом казах това. Аз съм прост човек с прост характер. Нормално 16 годишно момиче. Имам кестенява коса, искрящо зелени очи.. когато някой ме попита дали съм се влюбвала досега всички се шашкат на отговора. Честно да кажа никога не съм се влюбвала. Да. Странно е. Най-добрата ученичка съм в класа си. Винаги получавам отлични оценки. А за любов никога не съм имала време, а и не вярвам в това.

-Любовта е най прекрасното нещо на света, Грейс.. - подхвана русокосата ми приятелка Емили- тя е нещо прекрасно... ти си луда да не вярваш в любовта. Виж мен и Елиът..

-Знаеш че не е взаимно и знам че те боли.. това не е прекрасно. - завъртях очи и минах на касата, за да платя минералната вода.

-Права си.. -тя наведе глава и направи тъжна физиономия, но след минута се усмихна и лъчезарно продължи- та.. днес ще ходим ли на кинооо?

-Отново ли тази тема? Знаеш че имам адски важни тестове, а и нашите няма да ми позволят да дойда...- отговорих, макар и да исках да отида. 

  Излязохме от магазина и бавно тръгнахме към училище. 

-Как сте дами? - попита ни Марк. Той бе доста умно и мило момче, от класа на Емили- една година по-малки са от мен. Добри приятели са и в същото време той е лудо влюбен в нея, но тя не изпитва същото..

-Хей Марк, отново ли си оцапа блузата?! - изсмях се, посочвайки едно петно на блузата ми.

-Този път не съм виновен.. - каза той- мъчих се да разтърва двама, които се биеха в коридора и единият изсипа енергийната си напитка върху мен.

-Хахаха петнооо- изкрещя Емили и избухна в смях,а Марк направи тъпа физиономия и тръгна.

Скоро влязохме в двора на училището. Мразех този ад и все още го мразя. Бавно отидохме до входа и отидохме до лекарския кабинет. Изведнъж две момичета дойдоха при нас.

-Емили беше, нали? - попита тя приятелката ми.

-Да.. защо? - отговори плахо тя.

-Виж какво, знам че харесваш Елиът, но той е мое гадже! Стой далеч от него. Прекалено голям е за теб! 

-Ама аз... - подхвана Емили, но беше прекъсната.

-Спри да се увърташ около Елиът или усмивката ти ще замръзне.

-Мери се приказките! - изкрещя Емили и започнаха да се карат и аз се намесих, за да ги спра. 

-СПРЕТЕ! Какво става тук? - попита директорът на училището.

-Господин Директор, чаках си пред лекарския кабинет и те просто дойдоха и започнаха да ме заплашват..- излъга тя.

-Стига си лъгала! Това не е вярно! -изкрещях.

-Емили, Грейс- след часовете оставате на наказание в 206 стая!

Часовете минаха бавно. След последния час аз и Емили тръгнахме бавно към стаята, в която щеше да е наказанието. Едно момче зяпаше телефона си и очевидно не ме видя и се блъсна в мен.

-Съ... съжа... - подхвана той, но учителя, който щеше да ни наглежда по време на наказанието дойде и всички влязохме в стаята.

  След това мъчение тръгнах по огромния баир нагоре и щом се прибрах се тръшнах на леглото. Просто зяпах тавана. Главата ми бе празна. Това е нещо, което обикновено се случваше когато бях изморена, но в момента не бях.

  Навън валеше сняг на парцали. Облякох нещо удобно. Прибрах си косата. Направих си горещ бял шоколад за пиене, взех една от книгите си, въпреки че вече я бях чела и седнах до прозореца. Изведнъж на вратата се позвъня. Отидох да отворя понеже бях сама вкъщи. Мама беше се прибрала от работа.

-Сестра ти няма ли я? - попита тя.

-Не..

-Къде е? Тя трябва да учи! -каза тя.

-Ами не знам.

-Обади и се. Взех и невероятни неща.

-Добре... между другото спечелих международното състезание по английски. -казах радостно.

-Мхм.. - продума тя, опаковайки подаръците за сестра ми.

-Можеше поне да се престориш че ти пука.

-Грейс какво пък сега?

-'Какво пък сега' ли? Писна ми. Винаги всичко за сестра ми, пред всички хвалиш сестра ми, занимаваш се само с нея, купуваш и винаги подаръци, а за мен нито един път не си се сетила. Единствено тя е твоята дъщеря! ПИСНА МИ ДА СЕ ЧУВСТВАМ НЕЖЕЛАНА! Абигейл да е щастлива, Абигейл да е добре, да и е удобно, да не и е студено.. Абигейл Абигейл.

-Грейс! -изкрещя тя и ми удари шамар. Аз си хванах бузата и я погледнах възмутено.

-За първи път ме удряш и то заради сестра ми... аплодисменти! НЕВЕРОЯТНА МАЙКА СИ!- казах и избягах в стаята си. Не съм от хората които често плачат, но не сдържах сълзите си и се разплаках. Изведнъж се чу звук от телефона ми. Беше известие от месинджъра. Някой ми бе писал. Отворих. Това бе момчето което се бе блъснало в мен днес. Беше ми писал ''здравей''. 

  Така започна всичко. Дали хубаво, дали лошо... ако знаех какво ще ми причини това, нямаше никога за нищо на света да отговоря на това съобщение. То провали живота ми. Влюбих се за първи път.. и той разби сърцето ми. Ей така.. безчувствено-