The last hug

Да се радвам ли, да плача ли?

 Събота сутрин. Събудих се с голямо нежелание. Бавно се изправих и отидох към банята. Измих си зъбите и подутите очи от плакане предната вечер. За първи път ставаше нещо такова. 

  Писах на Джейс ''Добро утро '' и той ми отговори.. исках да го разпитам за всичко.. да му поискам сметка и да разбера защо се чувтвах така гадно вместо да е радвам за приятелката си.. но не можех. 

„Разбрах че си заедно с Емили.. много любов ви желая.. и не я наранявай! "- му написах и той просто го прочете и излезе от линия. Чувствах се ужасно, но не знаех каква е причината. Вече се страхувах, че Джейс няма да ми пише. Исках да спра да му пиша и да го виждам, но тогава осъзнавах че ще ми е адски скучно.. не знаех дори какво съм правела преди той да ми пише.

-Здравей, Емили! Пътувате ли вече?- обадих се на Емили да я попитам дали е тръгнала на път към Мюнхен, за да види леля си.

-Да, току що се качих в колата.- отговори тя.

-Всичко наред ли е? - попитах.

-Даааа! Адски щастлива съм, че Джейсе мое гадже... разбираш ли? За първи път съм толкова щастлива!!! Много го обичам! - каза тя и беше наистина вярно. Личеше си. Дори в Елиът не бе толкова влюбена.

-Радвам се за вас.. хей аз трябва да затварям. Ще излезна към парка.- казах.

-Добре. - каза тя и затвори.

Тогава забелязах че Джейс ми бе писал - „Може ли да ми помогнеш с нещо?"

„Да"- казах аз.

„Как да скъсам с момиче?"- попита

„Не е това което си мисля..нали?"

„Аз не я обичам така.. обичам друга"

За момент дъхът ми спря.. не знам защо, но ми беше улекнало.. вместо да се почувстам гадно за приятелката си, което не беше добре за мен. Аз не съм човек, който се радва на нещастието на другите и никога не съм била такава. Имаше нещо.. но не знаех какво. Именно то ме превърна в такъв човек и аз го осъзнавах. Бях готова да дам всичко за да го променя.

„Просто поговори с нея.. не бъди егоист! Не си играй с чувствата ѝ"- отговорих и излязох към парка. Минах покрай морската алея, слязох на кея и седнах точно на ръба му. Исках просто да изкрещя. Мозъкът ми никога до тогава не беше толкова шумен, дори не чувах собствените си мисли. Мислех за адски толкова неща.. мнението на другите хора винаги е било преди моето. Обличам дрехите, които Абигейл харесва, за да бъда достойна да бъда нейна сестра, уча в училището, в което майка ми иска... никога никой не е питал аз какво искам или мисля.

  Вятърът духаше точно към мен.. миришеше на море, птиците издаваха звуци, нежната мелодия на морето звучеше в ушите ми, слънцето печеше както никога до сега.. може би това ми помогна да седна и да помисля за момент. Тогава разбрах, че аз бях лудо влюбена в Джейс.. за първи път се влюбвах в някой.. и не можех да кажа на най-добрата си приятелка, защото тя го обичаше, а на него изобщо, защото имаше някой в когото той е влюбен.. очевидно това бе доста късметливо момиче, което очеизвадно не бях аз..

  Изправих се и се обърнах, направих две крачки и тогава видях някой идващ отдалеч- това бе Джейс.

-Хей Грейс! - поздрави ме той.. във училище никога ама никога не ме беше поздравявал..

-Ъм.. здравей- казах.- какво правиш тук?

-Търсех те и знаех че ще си тук.. -каза той колебливо.

-Откъде знаеш че съм тук? -попитах.

-Веднъж ми беше казала, че идваш често тук, когато искаш да си сама и просто се надявах да те видя.. за да поискам прегръдката си... -каза той и прехапа устна. Русата му коса се вееше от вятъра, тъмнокафевите му очи гледаха право в моите...

-Прегръдка?- учудих се.

-Беше ми обещала..

-Как помниш? -засмях се.

-Помня всичко което ми казваш...- каза той и се усмихна, а аз просто го прегърнах. Прегърнах го през врата и сложих главата си на рамото му.. ухаеше на приятен, не много тежък мъжки парфюм. Той уви ръцете си около кръста ми и ме притисна към себе си. Макар и кратко беше най-невероятното нещо, което ми се бе случвало до тогава. Аз му се усмихнах и си тръгнах...