Моят красив съсед

Ангелчето

Казвам се Хани и ще се опиша с една дума "преследвачка". Защо?!? Разберете сами.

Събудих се от ужасния звук на алармата си. Трябваше да ставам за скапаното училище, все още бе втората седмица от последната година и не бях свикнала с тази моя часова разлика. Еее, станах и веднага се погледнах в огледалото, приличах на чудовище излязло от тоалетната. След като се сресах, измих зъбите си излязох от къщата си. (живеех с моя приятелка, но тя беше по- голяма и през цялото време ходеше в клубове, а родителите ми работеха в чужбина, така че общо взето живеех сама). На път за училище се сетих, че забравих телефона си. Върнах се набързо и го взех. Тогава изпилка с дразнещия си звук. Имах съобщение от Боми(приятелка от училището). Пишеше:

* Чу ли, че Сехун ще се мести. Разбрах само, че ще е близо до твоята къща. Каква си късметлийка.😁*

Сехун беше най-известният в училището. Да, беше си готин и щеше да е много яко, ако това сладурче е близо до мен.

След като прочетох съобщението излязох и тръгнах да тичам, защото отново закъснявах.

Пристигнах с гръм и трясък в класната стая. Жалко, че имах История, учителката бе ужасна.

-Хани, нещо по- важно ли имаш от часа?

Ах, тези нейни реторични въпроси. Може да съм имала нещо по- важно, пък. Естествено не казах това.

-Не, извинете госпожо.-поклоних се и огледах за места. Бяха заели моето място и имаше място само до Сехун, който бе облечен целият в бяло. Приличаше на "ангелче".

Седнах до него, без да проявявам някаква емоция.

Не слушах много през часа, опитвах се да гледам ангелчето, който беше наистина съсредочен.
Сехун бе идеален умен, красив, секси, докато мислех за това той ме погледна. Може би е знаел, че го гледах. Тогава би и звънецът. Опитах да стана и просто да си сменя мястото, но в този момент Сехун ми хвана китката.

-Чакай!- какво искаше от мен, аааа.

-Какво има?

-Можеш да останеш, аз ще се преместя.

-Добре.-говорех толкова тихо, не знам дали изобщо ме чу.
Не знаех как да реагирам, Сехун още ме държеше. За мой късмет Сухо(приятел на Сехун)го извика. Така вече не изгарях от вътре, след като ме пусна.

Боми веднага дойде на негово място.

-Яа Хани, ти си била с голям късмет.

-Хаха-ха...

-Какво ти има?

-Охх, ами...не видя ли как се притесних? Бях като някоя статуя.

-Спокойно, на всяко момиче, с което е говорил Сехун, й се е случвало.

-Ахх, добре, добре.

След часовете бях на път за вкъщи и когато стигнах, видях голям камион пред отсрещната къща. Аз си бях клюкарка, така че погледнах, скрита зад превозното средство. Огледах се наоколо и погледа ми се спря на......СЕХУН.

-Моля!!!-сладурското ангелче ще живее отсреща. Това имаше смисъл, просто трябваше да събера 2+2(съобщението и празната къща).

Ами сега какво да отида да му се представя като съседка:

- Здравей Сехун.

-Мо-моля, ти да не си луда? Какво правиш тук?

Не, не, не няма да го направя.
Тогава бързо се прибрах вкъщи.

-Как ще ме разбере Сехун в такъв момент? Сигурно ще ме помисли за луда.-помня, че веднъж гледах с бинокъл към звездите и с него се виждаше право в отсрещната къща.

Потърсих си бинокъла и като го открих се наместих до прозореца(еее, може би бях малко луда). Погледнах и се изчервих от гледката. :
Сехун бе гол до кръста.

- Оооо, сега е още по- перфектен.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Надявам се да ви хареса.
(*-*)СЕХУН(*-*)