Моят красив съсед

Обичам те.

След като Сехун ме целуна аз излязох мигновено от стаята и отидох на покрива на сградата. Избягах, защото какво щях да му кажа?! Беше толкова изненадващо! Ами ако той още ме харесва?!
Такива мисли минаваха през съзнанието ми, когато усетих две ръце да ме обгръщат. Не знаех какво да направя, не знаех кой е, бях в шок.

-К-кой....?

-Защо избяга без да кажеш и дума?- затаих дъх, точно този въпрос не исках Сехун да задава. Какво трябваше да му кажа?! Защо ме прегръщаше? Дали още има чувства? Толкова много въпроси, на които нямах отговор.
-Не можеш ли да отговориш на този въпрос? Тогава, хареса ти, нали?- Сехун подпря брадичката си на рамото ми, знаех, че се беше подсмихнал самодоволно.

-Защо си мислиш, че...- Сехун ме обърна твърде бързо, затова погледът ми се размаза. Когато вече виждах ясно, първо видях лицето му...Сърцето ми започна да тупти бързо. Още малко и щеше да изскочи.
Бях попаднала в транс, сякаш Сехун ме беше омагьосал с погледа си. Виждах, че движи устните си, но не го чувах, нямаше смисъл. Не се интересувах какво ми казва, исках го сега или никога. Затова го целунах. След като се отделихме, го погледнах, в очите му виждах сълзи. Надявах се да са от радост. Исках да са от радост. Но защо не казваше нищо?

-Съжалявам.- помислих, че нещо не е наред.

-За какво? Щастлив съм, не мога да повярвам, че това се случва.- няколко сълзи се стекоха, но това не ме тревожете, защото виждах усмивката му. Бях сигурна, че мога най-накрая да кажа...

-Обичам те.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ъхх дано не ме мразите, че правя главите кратки :')
Надявам се да ви хареса, въпреки че малко тази глава стана на боза хД