-Приятно ми е.-здрависах се и седнах на стола си, както и Сехун.
-Еее, явно ще работим заедно.- имаше нещо различно в Сехун. Огледах го и погледа ми се спря на нещо, което той искаше да скрие.
-Честито!-имаше годежен пръстен. Заболя ме сърцето, но не трябваше. Аз успях да го забравя, очевидно и той мен.
-Благодаря.-явно не искаше да разбирам така.
След това му подадох листче с адреса на фирмата ми.
-Ела утре в осем сутринта.-казах му и след десет минути си тръгнах. Нямах какво друго да му кажа.
Прибрах се и включих телевизора, след това седнах на дивана и започнах да осмислям случилото се.
-Значи, Сехун ще се ожени, за коя? Ревнувам ли? Не не не, отдавна го забравих, добре забравих го преди година. Но и това си е доста време, така че съм успяла да го забравя....нали???- продължих така...
- един час по-късно -
-Как успя да ме забравиии, толкова бързоооо.- плачех и пих, а от това следваше и мрънкане. Карах се на телевизора, по-точно на водещия на новините, който имаше сватбен пръстен. -Виждам го, всички го виждат, идиот такъв. -всичко това продължи доста време.
~На сутринта~
Събудих се, но това, което видях беше ужасно. Цялия ми апартамент беше изпочупен, изведнъж главата ме заболя. Започнах да прибирам всичко, когато забелязах, че съм забила токче в прозореца. Как...защо, луда ли съм, само за дето се напих! Сега трябваше да плащам затова.
Погледнах часа, защото забравих, че съм на работа. Той показваше осем и половина! Подскочих и бързо изтичах до гардероба си. Взех официални дрехи.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
След като се облякох тръгнах. Тичах като луда. Исках да спра някое такси, но никой не ми обръщаше внимание, затова направо излязох на улицата и спрях едно. Рискувах живота си, каква забава. Казах на шофьора накъде да кара, въпреки че ме гледаше като гръмнат.
-Боже закъснявам и то много, как ще погледна Сехун в очите.- бях точно до вратата, която тъкмо се отвори и ме бутна и аз залитнах назад. Щях да падна, но нечия ръка се уви около кръста ми и ме хвана.
Погледнах към човека и...и отново тази мазна усмивка.
-Доста св позабави Хани.- изправих се.
-Съжалявам, имах важна среща.-поклоних се колкото и да не исках. Сехун ми обърна гръб и си тръгна, а аз направих физиономия без да ме види. Беше се променил и то доста, беше станал доста груб. Влязох в голямата сграда, когато влязох в офиса си. Там имаше имаше папка, отворих я и видях няколко рисунки. Последната беше най-красива.
~Гледна точка на Сехун~
Бях пред колата си, когато се сетих, че забравих да взема нещо, което Хани не бива да вижда. Затичах се и нахлух в офиса й. Тя се обърна към мен с папката ми в ръце. Взех я и си тръгнах без да казвам и дума. Хани не бива да вижда това.
~~~~~~~~~~~~~~ Забавих се доста, но мисля, че главата се получи добре, въпреки че училището просто ми изсуши мозъка отвсякъде. Надявам се да ви хареса😘.
