Моят красив съсед

Подаръкът

Събудих се, но този път бях по -спокойна. Тогава се сетих за Сехун. Огледах се и го нямаше.
Вратата се отвори и от там влезе ангелчето с кърпа до кръста. Толкова често го виждах полугол, че си мисля, че всичко това е сън. Ударих си един шамар, за да съм сигурна.

-Какво правиш, хаха?

-Ъмм, нищо...УЧИЛИЩЕ?!?-съвсем забравих...

-Спокойно, шест без петнайсет е. Имаш време да се оправиш, а униформата ти е в гардероба.-беше толкова спокоен, въпреки че спахме един до друг. Добре, че излезе, защото полудях в стаята.

-Какво сега, ами домашните? Сега как ще погледна Сехун? Дали знае, че сме спали на едно и също място? Може ли да се е преместил през нощта? Аааа, не знам...

Оправих се, само че бях без грим. Не бях толкова зле, все пак и преди не носех много. Слязох долу, а там беше пълна кочина. Всички си бяха тръгнали, бях останала само аз.

-Хани да тръгваме.

-Ами има още време...да почистим ли?

-Остави, ще оправя после.-беше мил, но вероятно нямаше да се справи сам.

-Оппа...-не, не защо го казах.

-Защо спря? Притесняваш се да ме наричаш така? Защо? Всички момичета ми викат "оппа".

-Ааа, добре -ахх, никога не съм говорила със Сехун както трябва, все се излагам.

-Да тръгваме.

-Ами бъркотията...-много исках да му помогна.

-Казах ти да оставиш.-тогава тръгнахме за училище.

През целия ден следвах Сехун, гледах какво прави. Само че Боми не ми помагаше, постоянно заставаше пред мен или говореше нещо, но единия път ме побърка. Заради нея изгубих ангелчето и така вече слушах какво говори.

-Хани, слушаш ли ме?

-Да, да

-Та казвах, че щом скоро идва рождения ден на Сехун трябва да измислим нещо хубаво за него.

-Боми....кога е рождения ден??

-Ами след седмица.-да, сега можех да взема страхотен подарък на Сехун. Проблемът бе, че не знаех какво харесва.

-Мерси Боми.-тръгнах тичешком.

-ЩЕ ТИ ПИША!!!-изоставих Бомчето, но ще ме разбере като и обясня.
Сега трябва да разпитвам всички и да разбера какво харесва моето Ангелче. Започнах да разпитвам всеки, който срещна. Може би изглеждах като луда, но наистина трябваше да разбера.