След като дойде понеделник, аз се приготвих за училище. Хапвах си, когато се почука на вратата. Отидох и отворих, а на вратата седеше Сехун с наведена глава.
-Искаш ли да...отидем заедно на училище?-истинско ангелче беше много сладичък.
-Да, сладурче.-не се сдържах. Взех си нещата и тръгнахме. Отново беше неловко.-Та, днес времето е доста хубаво (знаете ли, че в повечето случаи, когато хората нямат какво да си кажат и говорят за времето).
-Да.-в останалото време до училище мълчахме, а когато стигнахме просто се разделихме на входа. Струваше ми се, че Сехун не е в добро настроение.
По време на часовете хвърлях някой поглед на Сехун. Мисля, че не му беше добре. Така беше през целия ден, когато се опитах да говоря с него, той ме отхвърляше. Накрая реших, че ще му мине скоро и го оставих на мира.
Прибирах се от училище, когато бях близо до вкъщи видях много кашони пред къщата на Сехун. Бързо изтичах до вратата и започнах да тропам силно. Вратата се отвори рязко от Сехун.
-Какво става, какви са тези кашони?-казах със сълзи на очите.
-Не знаех как да ти кажа, опитвах цял ден, но не успях.-Сехун също се разплака.
-Какво става, Сехун?
-Заминавам за Париж при родителите си.-свлякох се на земята и погледнах нагоре.
-Кога?
-След седмица.-Сехун се наведе и ме изправи. Прегърна ме и ме целуна по челото.-Съжалявам, че не ти казах по рано.
Прибрах се вкъщи и започнах да плача силно. Защо трябваше това да ми се случва? Добре е, че поне ми каза сега и то бързо, защото аз понякога бях много чувствителна. След като се наплаках реших да се напия, за да се разведря.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Забавих се и то доста. 😅 Започнах вече новата книга😃 И благодаря на всички за това👇👇👇
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
