Три за късмет

444 57 13
                                    

Събудих се сутринта с големи болки в главата.
Слязох долу и погледа ми се спря на мъжката фигура в кухнята ми.

-А, Хани, станала си!-това беше Сухо, приготвяше закуска.

-Как се озова тук? Защо си тук? Какво се СЛУЧИ?

-Ами имаше оплакване от съседите заради теб.-какво?

-Тоест...Сухо просто кажи!

-Ами Сехун ми се обади да се погрижа за теб, защото си му пречила да спи. Звъняла си му през нощта, писала си му и си тропала по вратата.-Сухо ми се усмихна и продължи да готви.

Аз седнах на масата и отключих телефона си. Погледнах съобщенията и бях написала близо петдесет, а обажданията бяха повече.

Тогава нахлуха спомени в главата ми.

~Ретроспекция~

-Сехуууун, отвори шибаната врата. Ел..аааа тук и никога не си тръгвай. Знаеш ли защо?
Защото, кучи сине, аз....аз те обичам. Точно така обичам те....въпреки че си шибано копеле. Минах през толкова много заради теб, а сега просто ще ме зарежеш?!?

~Край на ретроспекцията~

Фраснах си главата след като се сетих за това.

Сухо закуси с мен и ме развесели доста.

Отидохме заедно на училище.

Влязох в класната стая и се опитах да открия Сехун, но го нямаше. Вероятно вече се отписал от това училище. След тази мисъл няколко сълзи се стекоха по бузите ми.

~Седмица по-късно~

Денят дойде.

В този ден Сехун ме изоставяше, в този ден той оставя всички спомени и чувства зад себе си.

Сухо ме молеше да го изпратя с усмивка, за да не съжалявам, но аз отказах изобщо да го виждам. Вместо това се поразходих навън.

-От името на Сехун-

Бях на летището и чаках Сухо да дойде, тайно се надявах и Хани да е с него.

Когато Сухо дойде се огледах за нея, но я нямаше. Очаквах го, затова се направих, че нищо не е станало.

След около два часа се качих на самолета и тръгнах. Очите ми се насълзиха, защото не го исках, исках да бъда с Хани, исках тя да ми се усмихне отново...исках я до себе си.

~Три години по-късно от името на Хани~

-Яа, този модел се нуждае от колан!

-Да, госпожо.

Около една година вече бях дизайнерка. Харесваше ми да се занимавам с това. Получавах голямо уважение.

В днешния ден очаквах помощ от известен мъжки дизайнер. Казваха, че е много добър и че скоро е пристигнал в Корея.

Имахме среща в луксозен ресторант, по негов избор. Чаках го десет минути, когато чух стъпки приближаващи се към мен. Изправих се и се представих, както и той.

-Здравейте. Аз съм Ох Сехун. Е Хани срещаме се отново.-вдигнах глава и сърцето ми се разтуптя. Тази самодоволна усмивка, всичко....това е той.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Надявам се да ви хареса🐆🐆🐆


Моят красив съседTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang