Threel

6.

- Ще се видим следващия месец! Дотогава очаквам да сте прочели "Аз преди теб". Успех и ви пожелавам приятен уикенд!
Думите на Сам продължават да кънтят из библиотеката в следващите четири секунди. Клубът се разпуска и тръгва към различни посоки. Сбогувам се с всички и се затичвам към вратата. Там ме чака Линди. Заедно се упътваме към изхода.
- Как мина музикалният клуб? - питам.
Първоначално мълчи, но след това решава да наруши неловката тишина.
- Ами, добре - изчервява се. - Господинът иска да участвам в концерта в края на срока.
- Това е супер! Соло ли ще изпълняваш?
- Ъм... - спира. - ...не. Ще бъде дует. Сложиха ме да пея с онова момче с косата като на еднорог от класа ни - вече е обърнала главата си на другата страна, така че да не мога да я чуя.
- О, Джо ли? - тя клати главата си нагоре-надолу. - Май е приятел с Уил. Симпатичен е.
Забелязвам лека усмивка да пробягва по лицето й. Бързо я скрива с няколко кичура лилава коса. А това е последното, което се случва, докато слизаме по стълбите.

- Хей - започвам - , сещаш ли се как вчера Иън каза, че съм бебето на класа? Е, ...
- Не го слушай! - Прекъсва ме. - Той е задник!
- Да, знам. Но мисля, че е донякъде прав - продължавам. Линди ме гледа със зяпнало изражение. - Така де, дрехите ми са детински. Само ме погледни! - посочвам с ръка дрехите си. Нося блуза на цветя, шалче на точици, дънки, които завършват с куполести крачоли (като тези, които се носят, когато танцуваш диско), а самите те покриват маратонки с лепенки. Не нося бижута освен огърлица с голямо червено сърце, биещо се на очи от 100 метра. Ако някой слепец вървеше към мен, щеше да забележи единствено този накит.
Приятелката ми свива устни. Знае, че съм права. Отваря уста, за да каже нещо, но се отказва и отново я затваря.
- Трябва да ми помогнеш! Искам модни съвети от теб! - По челото ми се чете отчаяние.
- Какво ще каже майка ти? - започва да се оправдава. - Може точно този твой стил да й допада.
Изпръхтявам.
- Миналата седмица беше готова да ги изгори. Ненавижда ги - премятам паднал кичур пред лицето си зад ухо. Поглеждам към едно дърво вдясно от мен, сякаш говоря на него, а не на Линди. - Като психолог, според нея е нормално един подрастващ тийнейджър да се облича по друг начин. Сигурна съм, че ще се радва да ме види в друга светлина.
Линди сбръчва челото си. Мисли над казаното ми.
- Какво чакаме още тогава? Да отидем до мола!
Поглеждам я и й се усмихвам.

Обикаляме от три часа и минаваме през всички магазини за дрехи и аксесоари в мола. Нарамила съм се със седем големи плика с покупки, а Линди - с пет. Решаваме да се възнаградим с по един голям шейк. Заставам на касата и плащам два шоколадови. Намираме и сядаме на единствената свободна маса в претъпкания мол и с въздишка пускаме пликовете. Усещам удовлетворение. Няма въобще да ми липсват старите ми дрехи. Започвам пубертета си с едно ново аз.
Докато пие шейка си, Линди забелязва нещо, ококорва очи и го посочва с пръст като малко дете. Тресе се цялата от възбуда. Обръщам се. Зад мен има фризьорски салон. Престава да смуче от сламката.
- Хайде да отидем! Чичо работи там, тъй че ще ни направи отстъпка. Сигурна съм, че ще успее да се справи с гнездото, в което си отглеждаш птичета - поглежда към косата ми и започва да се смее неконтролируемо. Смехът й е заразителен и се присъединявам и аз. Не ми пука, че хората, които минават покрай нас, ни гледат странно. Харесва ми да си прекарвам така хубаво с някого на моята възраст.
Допиваме шейковете си и влизаме във фризьорския салон.
- Здрасти, чичо Макс! - фризьорът помахва. Не е от онези чичовци, които изглеждат като дядовци. Много по-готин е. Слаб, предполагам, че е на около 32. Усмивката му не слиза от лицето, но не е толкова голяма, колкото тази на Уил. - Трябва да направиш нещо с това чудо! - посочва косата ми и отново прихва да се смее. Аз и чичо Макс последваме примера й.
Сядам на мивката и Макс измива косата ми с ухаещ на цитрусови плодове шампоан косата. Затварям очи от удоволствие като котка. Изплаква я и я увива в кърпа, а аз бавно се премествам до стола, който ми показва, сякаш върху главата си нося купчина чинии, които трябва да останат здрави. Линди е седнала на стола до мен и разглежда списание. Очите й попадат на една снимка. Показва я тайно на чичо си, който я одобрява с весело изражение.
- Може ли да ти боядиса косата? - Линди ме поглежда като кученце с тъжни насълзени очи.
- Не - след това добавям. - Не искам да ми уврежда косата. Може само някой кичур в синьо като нощното небе.
Забелязвам я в огледалото как кима в съгласие. А аз се отпускам назад в стола си.