Глава 12-Деца

46 4 0
                                    

По пътя няколко пъти мечо си сложи ръката  на бедрото ми.Но разбира се я махах веднага.За да се разсея си пуснах музика,песента беше доста приятна и започнах да си тананикам.След още една песен колата спря пред една огромна,ама наистина огромна къща,толкова е красива.

Едновремнно има вид на стара къща,но и на нова,имаше стълби и  голям фонтан(предполагам че е)нямам търпение да я видя отвътре

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Едновремнно има вид на стара къща,но и на нова,имаше стълби и  голям фонтан(предполагам че е)нямам търпение да я видя отвътре.С мечо се качихме,на вратата ни посрещнаха мъж и жена.Сигурно бяха родителите му,жената беше слаба висока,леко мургава,с червена рокля,косата и беше черна и къдрава,но усмивката и е като на мечо.Мъжът беше с една глава по-висок от нея,с черен костюм,много късо постриган,леко мургав и слаб.

-Здравейте-каза любезно майката на мечо-аз съм Елинор- добави и ми подаде ръката си.

-Аз съм Доминик- подаде си ръката и бащата на мечо.

-Аз съм София-приятно мие-усмихнах и се.Влезнахме по-навътре и там беше още по-красиво,тези хора наистина имат вкус.Докато вървяхме по-коридора видях една снимка на  цялото му семейство,бащата,майката и мечо.Идеалното семейство просто.Спряхме пред една огромна маса,наредена като  за бал,салфетки,чаши,прибори,просто приказно.Мечо ми придърпа стола за да седна,след мен всички седнаха на местата си.До нас се приближи,средно дебела жена с кестенява коса и сини очи,беше с униформа,сигурно е прислужница.

-Какво ще желаете за пиене-попита момичето ,което сигурно е прислужница,всички в един глас казахме вино,сипаха ни и започнахме да си говорим.

-И така,разкажи ни нещо за теб Софи-обади се Елинор докато отпиваше глътка от виното.

-Ами нямам много за разказване,живея с майка ми,имам голям брат който е женен,чакам да дойде писмо от колежите в който кандидатствах.-спрях за малко за да отпия от виното.

-обичам да чета,мисля че е това,друго нямам за казване.-всички ми се усмихнаха.

След това Елинор и Доминик Томсън разказаха малко и за тях.Разбрах че мечо иска да е архитект,досега не съм го питала за мечтите му.Когато се нахранихме се преместихме на най-удобния диван на който съм сядала и започнахме да разглеждаме детски снимки на мечо.Толкова е бил сладък като малък,бил е с къдрава коса като малко бухалче.И тези негови страхотни сини очи,съвършена матова кожа и перфектни скули образуват невероятното му излъчване.Ако някога имаме деца искам те да приличат на него,да са толкова съвършени.Докато разглеждах и останалите снимки,майката на мечо се обърна към мен.

Мечтан животWhere stories live. Discover now