Резюме:След като вече са изживели "Мечтаната почивка",София и Зейн намират
начин да продължат връзката си.Но живота в града ще ги изправя пред огромни
препятствия.Дали ще ги преодолеят,е въпросът...
Това е продължение на историята "Мечтаната почивка...
На следващата сутрин,отново се събудих от тропане по-вратата,този път бях по-пижама,а в главата изглеждах като гръмнал бойлер в тръстика.Но все пак,станах и му отворих,разбира се че само Траянчо е луд да дойде толкова рано.Беше облечен с черни джинси и бяла тениска,толкова секси.
-Добро утро слънце -приближи се до мен и ме целуна по-челото.после ме прегърна.
-За мен не е добро-озъбих му се и се отдръпнах от него.
-Уоу,някой тази сутрин е станал с дупето нагоре,но спокойно ще оправим това кисело настроение.
Нищо не казах,как няма да съм кисела,идва толкова рано и ме буди,направих си чай и седнах на дивана,Траянчо се приближи и седна до мен.
-Слънце,ще дойдеш ли с мен?-попитаме.
-Зависи къде ще ходим-отпих една глътка чай-и как трябва да се облека-завърших и го погледнах.
-Къде ще ходим е тайна,а за дрехите както ще ти е удобно,за мен винаги си красива-изчервих се.
Целуна ме по-челото и тръгнах за да се оправя.Качих се в стаята ми,избрах си светло сини дънки с дупки на колената и бяла тениска,косата отново си вързах на кок,вече като бях готова слезнах при Траянчо,като го видях как седи на дивана ми и си ровичка в телефона,ми разплича на мече,и на ум така ще го наричам вече.
-Траянчо,готова съм,да тръгваме-мечето ми стана,целуна ме за кратко по-устните.
-Прекрасна както винаги-хванах ме се за ръце и тръгнахме,заключих къщата и се качихме в колата.
Потеглихме и след няколко минути бяхме в увеселителен парка.Имаше толкова много хора,двойки,семейства с деца,Мечето ми ми купи билети за всяка атракция тук.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Първо се качихме на влакче,пищях като луда.После влезнахме в някаква къща на ужасите,през цялото време се държах за мечо.След като излезнахме от къщата се запътихме нещо да хапнем,защото иначе щях да припадна от глад,седнахме в някакво заведение,хапнах салата,а мечо доста похапна,къде побира тази храна тоя човек,не знам.Когато прилючихме с храненето,се запътихме към виенското колело.След него застанахме пред някаква сергия за стрелба,най-голямата награда беше Огромен,наистина огромен плюшен мечок,който ми заприлича на Траянчо,не че той е дебел като мечока,а защото е много сладък,а й вечер ще мога да го гушкам.А пък с живия ми мечо ще правим други неща.Започнах да пищя като малко дете на Траянчо за да ми спечели мечето и след няколко минути вече го държах в прегрътките ми.докато се радвах на мечето,Траянчо се намръщи.
