Мечтан живот

Глава 15-Ще се омъжиш ли за мен?

Веднага станах от леглото щом съмна,изкъпах се,облякох се и тръгнах към къщата на мечо,за да го

видя.В момента имам нужда само от това да съм в неговите прегръдки.Щом излезнах от къщата

започнах да тичам по-улиците,грам не се уморявах,само исках по-бързо да стигна до мечо.След

много тичане стигнах пред къщата му,почуках и зачаках да ми отвори.Минута по-късно се чуваха

стъпки и вратата се отвори,мечо беше само по - боксерки.Когато ме видя бързо се разсъни.

-Слънце какво има,нещо станало ли е?-попита ме уплашено и ме хвана за ръката и седнахме на дивана

-Нищо не е станало,просто исках да те видя.Прегърнах го силно и вече се успокоих.

-Мила,защо ме лъжеш?

-Не те лъжа,просто...-издишах-просто сънувах кошмара който ми разказа.При тези думи мечо ме прегърна още по-силно,ароматът му и прегръдката му са толкова успокоително.

-Спокойно миличка,обещавам ти че този път няма да те оставя да си тръгнеш от мен.

-А ако ти си тръгнеш този път?-при този въпрос сълзите ми се стекоха.

-Обещавам ти,че няма повече да се разделяме-целуна ме по-челото-ти и аз ще сме заедно завинаги.

-Дано да е така.-сгуших се в мечо и се унесох в прегръдките му.Събудих се на дивана,но бях сама,скочих на крака и започнах да го търся.Намерих го в кухнята да прави закуска.Много тихо се доближих до него и го прегърнах през кръста.

-Добро утро мечо.

-Добро утро слънчице,седни на масата,аз ей сега ще дойда при теб.Послушах го и седнах за да го изчакам.И отново отрицателните мисли се плъзнаха в ума ми.

Имам образованието което искам и вече не ми се налага да заминавам никъде.Сега сме свободни да правим каквото искаме,но не знам дали мечо ме иска все още.Надявам се,че като заминах да не съм го засегнала по-някакъв начин,защото ако него го боли и мен ме боли.Докосване по-ръката ме извади от мислите.

-Мила добре ли си?-попитаме разтревожено мечо.

-Добре съм,но не знам дали ти си добре?

-Аз съм добре,щом ти си до мен.-този отговор би трябвало да ме успокой но не се получи.