Мечтан живот

Глава 14-Завръщане

Минаха две години откакто не съм виждала мечо.Все още не мога да повярвам как издържах на това

мъчение,но както се предполага и това ще свърши.Днес ще видя моя мечо,моят и неповторим мечо.

Последния път когато бяхме заедно е онзи ден,когато го събудих с целувки по-неговата сладка

кожа.Малко по-късно през деня получих писмо от колежа в Германия,там пишеше че получавам пълна

стипендия и ако приемам трябва да замина на следващия ден.Мечо не го прие нормано,както и аз но

се насилихме да замина защото все пак ще мога да работя това което искам,много съм му благодарна

Признавам си беше много трудно да живея без него,без неговите целувки,без неговите

прегрътки.Мога да се похваля че нито аз съм му изневерила,а мечо също не ми е изневерил,никой от

нас нее излизал на среща,апсолютно нищо не сме правили,което може да нарани другия.Всяка вечер

си говорихме и гледахме през камерата,само това ме отдържаше жива,това ми даваше сили скойто да

преодолея разстоянието.Признавам си че мислех че няма да издържим и ще се разделим,но ето все

още сме заедно,за оето съм много благодарна на господ за това.Сега докато си чакам полета си

мисля,за всичко което сме преодолери,мисля че сега сме си заслужили да сме заедно за винаги,за

цял живот.Много го обичам,не мога без него вече,ще умра,трябва по-скоро да го видя.

"Гледна точка на Траян"

Не мога да повярвам,че минаха 2-години и през тях не съм я виждал,толкова много ми липсва.Не ме

интересува сега като я видя повече няма да я пускам никъде,ще я вържа за мен.От както замина

мисля само как да я задържа до мен и ми идва на ум да се оженим,но ме е страх че може да не

приеме.Мога да се обедя като прекарам малко време заедно,сега като я взема от летището,ще сме

заедно цяла седмица.След нея ще и предложа да се оженим,защото я обужавам,моето не е

любов,защото тя малко чувство,а мойти чувства към Софи са много по-силни.Обужавам апсолютно