Ти си моя

Глава 8

Беше ми ужасно горещо.Чувствах се сякаш съм във вулкан ,който ще изригне всеки момент.Отворих очи и осъзнах че всъщност Ейдриън ме е прегърнал толкова силно,че дори ребрата ме боляха.Леко се размърдах за да ме пусне,но без успех.
-Ейдриън?
Той леко отпусна хватката си.
Махнах ръцете му от мен и понечих да стана.В момента в който вече обувах пантофите си ,той ме хвана за ръката ,дръпна ме обратно на матрака и се надвеси над мен:
-Къде отиваш малката?
-Не съм изобщо малка.
-Да бе.Сигурно нямаш 18.
-За твое сведение съм на 20.След месец ставам на 21.Така че изобщо не съм малка.
Той повдигна вежди:
-Лол.Годинките изобщо не ти личат.
-Като те гледам ти сигурно си на 50.
Той се засмя.
-Не съм на 50, а на 23.
Така че изобщо не съм стар.
-Би ли ме пуснал?
Трябва да стана.
-А целувка за сутрешно събуждане?
-Какво?Не не не.Никакви целувки.
Той хвана ръцете ми и ме възседна:
-Ами ако не те пусна?Какво ще направиш?
-Просто ще те ритна отзад!
Така и направих .Вдигнах единия си крак и го ритнах.
Той започна да псува и се махна от мен. Беше само по боксерки.А аз бях убийствена в черната си тениска с надпис "get away from the queen".
Бях си я купила от един мол за 120 долара ,заради което мама щеше да ми избоде очите ,но какво да се прави .
Той стана да ме гони ,а аз от своя страна вече бягах по стълбите.Стигнахме хола и той ме повали на дивана.
-Сега как ще се измъкнеш ,а принцесо?
-Не съм никаква принцеса.
Той се наведе опасно близо над мен:
-Не мисля така.
И ме целуна.Това беше най-хубавото нещо ,което ми се е случвало тук.Той леко въздъхна и се намести върху мен.В този момент вратата се отвори и татко и Роуз връхлетяха в стаята.Аз бързо се отделих от Ейдриън .
Той остана леко слисан.
-Тате!
Спуснах се да го прегърна.
Той обаче попита :
-А мога ли да попитам какво правите вие двамата?И защо той е така.
-Дълга история Джон.Ще ти я разкажа друг път- рече Ед.
Татко се обърна към мен:
-Надявам се че нямаме инциденти ,нали?
-Ами бях малко болна ,но иначе не.
Роуз се спусна към Ейдриън и го прегърна.Той от своя страна започна да охка:
-Мамооо.Не съм бебе.Пусни ме.
-Как си прекарахте докато ни нямаше?А защо си гол?Ед.....-тя се намръщи.
-Не Роуз .Между нас няма нищо.Просто съм заспала тук и той дойде да ме събуди. Това е.
-Добре Ема.Виждам че хладилника е празен.Ще отидем да напазаруваме.
-Добре.Ще ви чакаме.
Те отново излезнаха.О боже.Още треперех.
-Защо го направи?
-Кое?Че те целунах ли?
-Защо изобщо заспа на леглото ми?Прегръщаш ме,целуваш ме , а после се държиш като идиот.Не те разбирам.
Знай че аз не съм като Джен.Нито като онази чернокосата.Аз съм Емалийс.
Той повдигна едната си вежда и отметна косата си назад:
-Напълно знам каква стока си.
Изобщо не си за мен.Аз само се заблуждавам.
-Ейдриън аз. ....
Той обу отнякъде някакви разкъсани черни дънки ,взе новия си телефон и излезе навън. Видях го как тръгна с колата си нанякъде.О боже.Не исках да го нараня.Ах Ема колко си тъпа.
Трябваше да оправя всичко.Спалнята ми и да се облека.Направих набързо закуска,нахраних Джинджър и Алфа и реших да потичам навън.Щях да се разведря поне малко. Набързо навляках къси панталонки Adidas и черна тениска. Подготвих се да излезна и изведнъж усетих кучето до мен.То държеше в устата си каишката.
-О добре ще те разходя.
Излязохме навън и отидохме в парка.Седнах на една от пейките и се загледах в децата.
След секунди около мен беше буквално цялата площадка деца.Те веднага ни познаха
и започнаха да галят Алфа.
Едно от децата ,на име Алекс се заигра с Алфа и започнаха да се гонят.После всички започнаха да гонят кучето ,а след това то започна да гони тях.Всички толкова много се смяха и забавляваха че чак и на мен ми се поиска да стана отново на 8.Но нямаше как.Обърнах се да извикам Алфа ,но за части от секундата чух детски вик и внезапно спираща кола.Извиках името на Алекс ,но без отговор.Изтичах до кучето и видях тялото на Алекс да лежи под колата.Шофьорът беше още в паника и не можеше да реагира.Извиках:
-Махни колата от детето !Дай назад!
Крещях през сълзи.Той даде назад и веднага изхвърча към друга улица.Изчезна.Надвесих се над Алекс и повдигнах тялото му.Имаше слаб пулс.
Обърнах се към децата зад мен и им извиках да ми донесат чантата.Позвъних на Ед.
Той вдигна на втория път:
-Кажи.
-Ейдриън.По-най бързия начин трябва да дойдеш на 23-та до вашата къща.Една кола блъсна малко дете!Има слаб пулс ,моля те по-бързо!
-Добре Ем до две минути съм там!
Обърнах се към децата :
-Искам да се приберете вкъщи и да се успокоите! Алекс ще бъде добре.Тръгвайте!
Те всички трепереха от видяното.Погледнах към Алекс-боже имаше кръвоизлив.Тениската му беше в кръв.Както и моята.
След секунди се чу свистене на гуми и сребърно ламбо паркира на метри от мен.Ейдриън слезе оттам и дотича до мен:
-По дяволите !Как се случи ?
-Няма време за обяснение!Трябва да тръгваме!
-Добре.
-Ами кучето?
-Баща ти и мама ще го вземат.Казах им за случилото се.Да вървим.
Двамата понесохме Алекс към колата и скоро паркирахме пред огромна болница.Ейдриън извика за помощ и веднага вкараха Алекс в някаква стая.
Още плачех.О боже.Трябваше да ги наблюдавам.Мед. сестрата дойде до нас и попита:
-Вие ли сте родителите?
-Не не сме ,но е дълго за обяснение. Защо?
-Трябва ни малко кръв.Случайно да сте B+?
-Аз съм.
-Чудесно .Елате с мен господине.
Обърнах се и прегърнах Ейдриън.
-Обещай ми че Алекс ще се оправи.
-Ще се оправи ,принцесо.
Той пусна ръката ми и влезе в същата стая.
Аз седнах на седалките и зачаках.Дано малкия да се оправи.
........................
Три часа по-късно

Стоях все още на едната пейка и чаках.Бяха изминали три часа ,доколкото ги броях.
Някой извика името ми и в другия край на коридора мъж и жена тичаха към мен ,заедно със мед сестрата.
-Как е момченцето ми?Вие ли го докарахте до тук?
-Аз.. да.Аз бях.
Жената през сълзи ми благодари и ме прегърна.
Мъжът я прегърна и попита:
-Как се случи?
-Децата играеха с кучето ми и незнайно как Алекс излезе на улицата.След това стана всичко.
-Благодаря ви че се погрижихте за него.Искрено сме ви благодарни.
-Няма защо.
Вратата на стаята се отвори и Ейдриън излезе.Погледнах към ръката му и там имаше абокат.Прегърнах го и го представих на родителите на Алекс.Мед сестрата се намеси и каза че е дарил кръв за Алекс.Майка му,Марая ,не спря да ни благодари.
-След малко ще може да видите Алекс.Всичко е преминало успешно.
- О благодаря ти боже.
Ейдриън беше леко замаян и двамата седнахме на пейката.Той се подпря на мен :
-Замаян съм.Искам да пия нещо.
-Никакво пиене.Само вода .
-Добре госпожо.
След десет минути пуснаха родителите на Алекс при него,а ние останахме навън.
Ейдриън беше заспал върху мен и се наложи да го будя.
Марая излезе от стаята и каза:
-Алекс се чуства добре,благодарение на вас.Моля ви дайте ми номера си.
Разменихме телефонните номера и се разбрахме да се видим след като Алекс оздравее.
След това двамата с Ейдриън си тръгнахме.