Ти си моя

Глава 12

Към 23:45 вече бях в леглото.Чувствах се сякаш съм удома ,вместо тук в тази къща.Ноа беше толкова добър с мен.Дори и след като го изритах жестоко.Брайън все още го нямаше.Ноа беше в своята стая и сигурно вече спеше.Реших да сляза и да опитам късмета си да избягам.Слязох на първия етаж и се огледах.Нямаше никой.Отворих входната врата и тръгнах към черния мерцедес.Отворих вратата и седнах на шофьорското място.Тъкмо да запаля двигателя и нещо  изскочи от задната седалка:
-Какво си мислиш че правиш?
Обърнах се и там беше Ноа.
-Бягам.Сега моля те напусни колата .
-О не не.Това е моята кола .Не бих искал да пострада.Слизай веднага.
Тъкмо да кажа нещо и  бял  Range Rover паркира на няколко метра от нас.Настръхнах.Ами ако това беше Брайън?Погледнах през огледалото и това наистина беше той.Влезе в къщата.Ноа ме хвана  за рамото :
-Слез от колата.И ме следвай.
Така и направихме.Вече бяхме пред  вратата ,когато изведнъж тя се отвори. Брайън беше доста разсъблечен.Черните му дънки бяха леко увиснали ,показвайки надписа Dolce&Cabanna на боксерките му.Той ме погледна с удивление.
-Къде ходите вие двамата?
-Искаше да подиша чист въздух.
Брайън ме погледна:
-Качвай се горе.После ще се оправям с теб.
Само погледнах Ноа  притеснително.Качих се горе и зачаках.

*Гл. точка  на Ноа*

-Няма смисъл да я държиш тук,братле.Тя нищо няма да каже.Пусни я.
Брат ми ме погледна :
-Искам я ,Ноа.Искам я,но тя вече е на Ейдриън.Още в момента ,в който я видях си казах че я  искам само за себе си.
-Така никога няма да я имаш.Тя не е като онези  надрусани какички ,с които се прибираш почти всяка вечер.
Тя е различна.
Той се изправи:
-Ти пък откъде стана такъв професор?
-Не съм никакъв  професор.Просто ти казвам.
След кратка пауза добавих:
-Ти просто отдавна си свикнал с лесните кучки от улицата ,за да имаш Ема.
Брайън се ядоса и отиде  нагоре.Притеснявах се  за Ема.
Качих се горе в моята стая и облякох сив дълъг анцуг.Махнах си  тениската и  слязох долу.Скочих на дивана и  пуснах телевизора.
Нямаше нищо  интересно.Чух някакви стъпки.Обърнах се и там беше Ема.Държеше одеяло  и възглавница.
-Какво става ?Къде  отиваш по това време ?
Тя ме изгледа странно,премигна неловко и се обърна с гръб към мен.
-Аз ..исках да спя тук.Не мога да .....не мога да заспя там.
Приближих се :
-Ако искаш може да спиш в моята стая.Не е проблем.
Тук ще ти е тясно.
-Може ли да постоя малко тук?
Ако нямаш против де...
-Не спокойно.Нямам нищо против.Седни.
Тя тръгна към мен и се настани на една ръка разстояние.Пуснахме някаква програма с поредното риалити и се загледахме в нея.
Тя не спираше да се прозява и усещах че скоро ще заспи.
-Искаш ли да те заведа горе? Не съм сигурен че ще успееш да стигнеш сама до там.Тя заспало провлачи:
-Не ,няма проблем.След малко се качвам.
И тъкмо да възразя ,когато  главата и се озова на рамото ми.Беше заспала.А кой ли не би заспал ,при положение че минаваше един? Размърдах я,но без резултат .Е,явно ще се наложи да я пренеса до там.Взех я на ръце и я понесох нагоре.Оставих я в моята стая в дъното и я завих.Тя отново се прозя и се намести.Аз пак си се върнах на дивана ,с  одеяло в ръка и заспах там.