Ти си моя

Глава 4

Гледна точка на Ейдриън

По дяволите.Емалийс беше като ангел .Спеше вече около час и се беше отпуснала на рамото ми .Нещо се случваше с мен. .Изгоних Джен и се разделихме.Тя нарече Ема уличница.Идеше ми да и разбия фасона.Погледнах към нея и я погалих по меката руса коса.О боже.Тя леко се размърда.
-Ем?Емалийс?Трябва да станеш .
-М?Ейдриън? Заспала съм ...
Тя отново заспа.Този път леко се сгуши в мен.Разбрах че няма да стане.Изключих телевизора,и я взех на ръце.Занесох я горе в стаята и я оставих на леглото.Кучето веднага се настани до нея.Явно много я харесва.Затворих вратата и се качих в моята стая.Тази вечер щях да спя добре.

Гледна точка на Ема

Спомените от снощи ми се губеха.Заспала съм и после Ед ме е качил горе в стаята ми.Слязох да закуся .Облякох си черно спортно клинче и тениска Adidas. Слязох долу.Макс беше там.
-Добро утро Макс.
-Добро да е Ема.Къде е брат ми?
-Мисля че още спи.
-Нали не си ....знаеш.
-Господи Макс не.Ти луд ли си?
-Знам ли .Вчера разбрах че е изритал Джен от вкъщи заради теб.По-добре че е станало така.Тя искаше само парите му.Та ти как я караш?
-Ами общо взето добре.
-Разходили се из града?
-Ами все още не.Преди ден -два ходих до парка наблизо.Разхождах Алфа.
-Ти си разхождала кучето?
-Даа.Той изпълнява всяка моя команда.
-Сериозно ли?До сега никой не е успявал да го разходи и да се прибере без произшествие..Лол.
-Здравейте.
Обърнах се .Ейдриън стоеше точно под високата рамка на вратата.Разкъсаните дънки му стояха адски готино. А пък и беше без блуза.
-Как я караш братле?
- Мислех довечера да отскоча до клуба.Ами ти Макс?Какво те води тук?
-Рутерът ми се скапа.Нямам и нет.Реших да изляза от апартамента си поне за час-два.Трябва да поемете Джинджър за три дни.
-Какво се е случило?
-Ще бъда извън града с Мелани. Ще се справите ли ?
-Коя е Джинджър ,Макс?
-Джинджър е котката му Емалийс.

-Да Ема.Купих я преди година.
Та ако може да я погледате за три дни.
Ейдриън отиде до плота :
-Добре брато.Но ако направи някоя беля като последния път - е вън.Чу ли?
-Да да добре.Чао.Ето ви 500 долара .
-За какво са ми ?
-Незнам.Просто ми тежат в джоба.Трябва да си взимам по-малко джобни. Ще я доведа утре.
Моля?500 долара джобни?
Това не е истина.Изпратих Макс до вратата и така двамата с Ейдриън останахме сами.
-Направих закуска.Гладен ли си?
-Не благодаря.Излизам .
-Толкова рано?
-Имам работа.Няма да се прибирам рано.
-Добре.Но може ли да..?Не ,остави.
Той ми каза довиждане и тръгна.Ооохх.Мисля че трябва да си намеря работа.Не мога да стоя по цели дни в къщата.
Реших че ще е добре да звънна на мама.Все пак не я бях чувала от доста време.
Взех телефона си и набрах номера.
След секунди тя вдигна:
-Как си мамо?
-Добре съм мила.А ти как си ?Храниш ли се добре?Спиш ли по 8 часа?
-Мамоооо.Стига.Вече не съм бебе.
-Знам Ема.Много ми липсваш.
-И ти на мен.Как е в Бора Бора?
-Тук е чудесно.Времето е прекрасно.Знаеш ли какво стана днес?
-Разказвай.
-Един папагал отмъкна моите слънчеви очила !А Питър остана без хавайската си шапка!
-Но мамо!Това бяха очила Armani!Помниш "прекрасната" йм цена.
-Остави очилата!Купих си нови.Разкажи ми за теб.
Как е в онази къща?
-Ами имам огромен домашен любимец .Къщата също е голяма.А татко е доста зает напоследък.
-Защо?
-Ами има работа. Знаеш .
-Разбирам Ема.Разбирам.
Липсваш ми ужасно много.
Ще се видим скоро миличка.
Питър каза че щом се върнем от Бора Бора веднага ще те навестим.
-Ще се радвам да сте до мен!
В този момент на вратата се почука.
-А мамо ще затварям.Някой чука на вратата.
-Добре скъпа.Чао.
-Чао.
Бързо изтичах до вратата и отворих.Погледнах момичето -гъста кестенява коса и очи черни като въглен.
-Здравей.Аз съм Мел.
-Ооо Мелани.Заповядай. Аз съм Ема.
Тя държеше котешка клетка ,а вътре имаше котка. Отидохме и седнахме на дивана. Тя посочи клетката:
-Това е Джинджър.Малко е палава ,но пък обожава да си играе с Алфа.Чуства го като братче.
-Наистина ли?
-Да.Когато тя беше малка,Алфа изобщо не и обръщаше внимание ,но след онзи случай нещата се промениха.
-Какъв случай?
Мелани леко въздъхна и отвори клетката на Джини.
-Преди година когато тя беше малко коте ,аз Макс и Ед бяхме седнали на моравата отзад и се къпехме в басейна.Изведнъж чухме някакъв плисък ,но не обърнахме внимание.Бяхме на пет-шест метра от басейна и не подозирахме нищо .След секунди се чу мяукане и аз веднага станах от масата.Когато отидох до басейна ,видях че Алфа държеше Джини в устата си.Помислих си че я е удушил.
Той я пусна в краката ми и видях че е мокра и не диша.
Алфа започна да я натиска с муцуната си по корема и тя изплю водата.Чак тогава разбрахме че е паднала в басейна,а Алфа я е спасил от сигурна смърт.А й Джини беше още бебе.Оттогава тя заобича Алфа.
-Боже ще се разплача.Колко трогателно.-казах и една сълза се търкулна по бузата ми.
Къде ще ходите с Макс ако мога да попитам ?
-Ами ще отидем до Колорадо при родителите ми.И ще останем там няколко дни.
-Чудесно.
Изведнъж телефонът и звънна.
-Да ?Добре.Ей сега идвам.
Тя остави една кожена чанта на дивана :
-Трябва да тръгвам.Радвам се че се запознахме!
Тя бързо изтича до входната врата и излезе.
-Довиждане Мел !-извиках след нея.
Затворих вратата и се подпрях на вратата.
Беше ми ужасно скучно.Трябва да си намеря приятели.