Ти си моя

Глава 15

*Гл.точка на Ема*

Събудих се в някаква бяла стая.Спомените ми от случилото се губеха.Знам само че Ейдриън бе там.Тялото ме болеше ужасно много.Леко размърдах ръката си.О боже.Рамото ми.Някой влезе.
Ниска русолява жена седна близо до мен.
-Как си Ема?
-Аз...Аз боли ме рамото.
-Била си простреляна в рамото и в гърба.Операцията ти беше тежка ,но си много издръжлива.Ще те запишем до седмица.Майка ти е тук.Пожела да те види.
-Мама?Мама е тук?
В този момент майка ми влезе в стаята.Опитах се да се надигна ,но болката беше ужасна.
-Стой миличка.Недей да се мориш .
-Къде са останалите?
-Всички са на работа.
Тя се наведе и ме целуна по челото.
-Ако знаеш как се притесних за теб.
-Няма нужда от това.Ейд. ...
Ейдриън как е?
-Съсипан.Съсипан от всичко.По цяла нощ не спи.Мисли само за теб.
Малка сълза се търкулна по бузата ми.
-Искам да се върна обратно в Колорадо.Тук не ми е мястото.
-Но ти обеща на баща си да останеш цялата ваканция.А сега е едва средата на ваканцията.Сигурна ли си?
-Абсолютно сигурна.Тук не е за мен.Този град не е нищо друго освен престъпления и други разни неща.Не съм за тук.И мястото ми не е тук.За няколко седмици успяха да ме отвлекат ,да ме прострелят и още куп неща.Какво ще стане ако просто се върна обратно?
Татко ще го преживее.
-Както желаеш.Първо трябва обаче да се оправиш.
-Ще ме изпишат до седмица.
Сестрата влезе.
-Госпожо Джоунс бихте ли излезли?
-Да.Довиждане миличка.
-Чао.

* Две седмици по-късно*

Събудих се на прекрасното меко легло,а слънчевите лъчи в Маями вече навлизаха в стаята ми.След изписването ми всички се грижеха много за мен.Особено Ейдриън.
Надигах се и си сложих роклята на черно-бели ивици.
Слязох долу и всички бяха навън.След секунди се чуха глухи стъпки.
Обърнах се и Ейдриън се беше облегнал на рамката на вратата.Отново облечен в дългия си Adidas анцуг и без блуза.
-Изплаши ме.
Той дойде зад мен и леко ме притисна в плота.
-Как си принцесо?
-Ейдриън......аз трябва да ти кажа нещо.
Изражението му мигом стана сериозно.
-Какво има?Какво става?
-Аз.....Аз ще се върна в Колорадо.Мястото ми не е тук.
-Какво?-тихо изрече.
-Ясно ме чу какво казах.До седмица ще си тръгна.А относно това между нас.....то вече е нищо.Искам да се върна в реалния ми живот.Тук всичко става ужасно бързо.За няколко дни едва не умрях и бях отвлечена.
Дори Брайън се опита......няма значение.
-Какво се опита ?Ема кажи ми какво се опита да направи този кучи син?!
-Да ме изнасили !Това се опита.
Ейдриън ме хвана за рамената.
-Никъде няма да ходиш.Ще стоиш тук до мен.Няма да мръднеш от тук.Не мога без теб ,разбираш ли?!
Отдръпнах го от мен и се затичах обратно в стаята ми .
Сълзите напираха в мен,ала не исках никой да ме вижда в такова състояние.Седнах до вратата.Ейдриън почука на вратата.
-Ема трябва да поговорим.
Отвори.
-Махай се.Не искам да виждам никой до вечеря.
Той се махна от вратата ,но изведнъж той връхлетя през банята.Рязко се надигнах.
-Как влезе?
Той ме взе на ръце и ме сложи на леглото.
-Не ме оставяй.Ема аз.....влюбен съм в теб!
След тези думи той рязко ме целуна и легна върху мен.
Сега ли беше момента да ме вкара в леглото си?Докато се усетя вече бях само по белю ,а той беше по боксерки.Честно да си призная все още бях девствена.И малко ме беше страх.
Прекъснах целувката:
-Ейдриън аз...
Той дишаше тежко.
-Какво има?Бях груб ли?
-Не аз.....аз съм......
-Девствена, нали?
-Мхм. Я чакай ...как разбра?
-Знам как се целуват девствените момичета и как тези ,които вече са го правили.
А и отдалече ти личи.
-Тогава ми покажи какъв звяр си в леглото.
-С удоволствие.
Останалото е твърде лично ,за да ви го кажа,но ето малко информация - сутиена ми отиде до вратата ,а неговите боксерки бяха под леглото.
..............................................