The martian in my life

Глава Втора

Първия ми ден в училище свърши. Не си намерих приятелка, с която да общувам, изглежда всички ме намразиха. Дали защото изглеждам по - различно от тях, не знам..
Остави това, ама съм длъжна да седя до оня марсианец... Как ще дишам, ве... А, не, дарявам го с целия си игнор, който притежавам! Не искам, като в самолета да посинея цялата, я. На него може да му е било забавно, ама на мен не.

Като споменах самолета, сетих се, че той може още да пази онези снимки. Какво ще правя, може да ме изложи пред цялото училище, ако иска... А, аз не искам това да става.. Алоууу, в ново училище съм.. Не искам веднага да се почне с подигравките...
Ох, не знам какво ще правя утре..

Днес се бях разбрала с На Ри да се видим, за да ѝ разкажа как е минало.. Не е нещо интересно, но ми олеква, когато ѝ разказвам. А, да. На Ри е моята приятелка, единствената ми тук в Корея..

Деня ми мина неусетно. Вече беше станало 19:30 и аз трябваше да отивам на уроци. Мда, ходя на уроци. Не, не са по математика или някой училищен предмет. Ходя на уроци по готвене, нали все пак имам някаква мечта да сбъдвам! Гадното е че уроците ми почват от 20:00 и свършват чак в 23:45..
Нямам много време за спане, пък и като се познавам, няма да мога да заспя и ще гледам нещо до към 3 през ноща, после ще играя пак на някоя игра на телефона и пак няма да съм спала цяла нощ..
Не, не изглеждам като зомби на другия ден. Но се прозявам през 15 минути..

Та свърших с уроците, прибрах се и се качих в стаята си. Днес явно щях да правя нищо. Седях си на прозореца и гледах минаващите хора. Нямаше много такива, но все пак.  После ядох, взех си душ, редих пъзел, абе общо взето нищо, ама времето мина.

Вече е сутрин, станах от прозореца, междудругото ставам от там, защото пак се върнах да гледам минаващите хора, като че ли са много интересни, но кой знае мога да стана свидетел на някое брутално убийство, та тогава ще е било полезно блеенето ми през прозореца, пак се отнесох с глупавото си обяснение... Та така станах аз  и отидох пред гардероба. Какво да облека сега?.... След дълго мислене намерих някакви дрехи, оправих си чантата и погледнах към часовника. "Хм, 7:13. Рано е, но все пак ще тръгвам." казах си сама на себе си... Училището не беше нито близо, нито далеч. Часовете почват в 8:00 а пътя  ми с кола е 15 минути. Реших да се разходя и да отида пеша, та аз имах 45 минути!..

Минавам аз покрай някакъв парк и както си ходя и оп! Марсианчето се появи пред мен, дойде ми като гръм от ясно небе...
Това не мога да го разбера! Какво прави той тук?
Дали живее наблизо?
Не знам, а и не искам да знам. Ще го подмина!