Здравейте, казвам се Нана. Живея в Корея.Сигурно очаквате да ви разправям как обичам айдолите, не, не обичам, аз трябва да ги боготворя! Е, да ама не. Мразя ги. Цял живот ми е говорено за тях, цял живот ги слушам как грачат. Просто ми писна. Майка м...
Днес е петък. Последен ден в училище за тази седмица!! Ураааа! Станах и погледнах към часовника. "К'воооо!" Нее, успала съм се... Имам десет минути да стигна до даскалото.. Май няма да я бъде. Не съм се оправила, а и съм гладна, трябва да си направя нещо да ям. Ще отида за втория. Решено е!
Каква вкусна закуска! Днес пак съм пеша, тоя път не защото имам много време, ами защото няма кой да ме закара... Мисля, че се забавих малко повече с закуската и сега трябва да тичам...
Бях пред входа на училището и спрях да си отдъхна. Не, определено ще кажа на майка ми или да има кой да ме кара до училище или да ми дава пари за такси!
Ай, туко що, през мен мина марсианеца.. И той ли е за втория? О, не! Трябва да тръгвам, звънеца би..
"Пак ли закъснявате?" класната почна да тупка с крак. "Хайде сядайте, бързичко!" " А, къде бяхте миналия час?" "Уапах се." казахме в един глас.
Легнах на чина, с мисълта да си почина от тичането. Но марсианеца реши, че не съм тичала достатъчно. След малко ще разберете какво имам в предвид. Класната ни е по история и през целия час ни разказва нещо и някъде 15 минути преди да бие звънеца ни диктува плана.(то това за инфо.. :д) Така, та нали легнах на чина и марсианчето реши да легне и той. Как да го обясня... Не мога.. Ще потърса снимка, за да ви покажа.
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
Нещо такова като на последната снимка. Само дето ние не се хилехме като напушени.. Бяхме полузаспали и се гледахме някък лениво. Затворих очи. Сигурно, но все пак не съм сигурна, та нали викам сигурно 15 минути след това ги отворих, той все още ме гледаше.. "Защо ме гледаш?" Прошепнах, така че никой друг освен него да не ме чуе. "Защото мога да си го позволя!" Изплези ми се той. Станах ядосано от легналото си положение. Той от негова страна се излегна някакво много умрело на чина. После стана, и се метна на земята, некво много филмирано... Госпожата дойде при нас. "Марк! Какво става тук??" "Госпожо... Ами, такова... Нана, тя ме бутна..." "Нана, вярно ли е?" "Не, госпожо.. Не съм го бутала!.." "Знаеш, че като не ми казваш истината, не си помагаш..." "Но госпожо, не съм..." прекъсна ме госпожата. "Сега за наказание отивайте да тичате!"
Ох, не мога да повярвам... Този тъпунгер, к'во направи, бе! Ама аз защо си го мисля, направо да го питам.
"Ей! Ти к'во направи, а?" "Как какво? Ти ме бутна!" "Извинявай, ама се нуждаеш от лекар, приятел!" "Мхм, аз..." "А аз ли?" "Хайде да не спорим, к'во ш' кажеш?" "Хубаво.."
И все пак не ми каза защо мен обвини, като се метна сам... Остави това. Защо ходи зад мен?! Не мисля да го питам, въобще не ми се занимава с него.. Трябва да пробягам 10 обиколки, а като се знам колко съм атлетична съм сигурна, че ще пропусна следващия час..
На двора сме. Аз тичам, а той седи. Е, за какво, е??? " Трябва да тичаш!" "Да, но знаеш ли какво?" "М?" "Не ми пука!!" "Хаха, и на мен, но няма да тичам само аз, яяя!" "Ми не съм те каръл." "О, да си!" "Кога това?" "Ммм, знам ли? Ами когато излъга, че съм те бутнала?!?!?!?!?" "Пак ли почваш?" "Какво искаш да кажеш? Ама ти се бъзикаш.. Остей, писна ми от теб, чао." "Къде тръгна? Имаме още часове!" "Млъкни!"
Искам да се прибера и да се излегна в хола на дивана, гледайки някоя повтаряща се драма и да забравя за този тапунгер.. Добре, не разбирам... Защо за бога е толкова тъп!? Компаниите май не ги гледат много по разум, а? Направо не ща да го мисля. Отивам да си взема нещо за пиене (тук говоря за сок, не за алкохол! Не си мислете глупости, приятели!!!) и се прибирам. Майка ми и баща ми ги няма, пак заминаха за някъде, дори не знам къде... Което означава, че никой няма да ми чете конско и ще си правя каквото искам. О, да! Кеф!
Вие какво си мислите, е? Няма да правя купон. Ахахаха, мразя ги! Умрам от скука, когато съм на купон. Да сигурно си мислите : * Лаууу, тази е много скучна...* ще ви разочаровам, но..... е така. :д Събота и неделя съм сама! Нищо ново..
Много се извинявам, но ще спра тук. Нищо не мога да измисля...
Извинявам се за грешките! :)
Оп! Знаете ли к'во? И да знаете, аз няма да рабера.. Та така, оп! Качвам я по-рано от очакваното! Радост, ама много радост! :д
