The martian in my life

Глава Седма

Събудих се и първото нещо, което видях бе марсианеца. на няколко сантиметра от лицето ми. Какво се опитва да направи? Сърцето ми започна да бие силно, много силно. А-аз..
"Ма..рк~ Ъм.. Ти какво?!"
Вместо да ми отговори, той...той.. Приближи се още малко и..и... И? Отвори вратата и се изправи в седнало положение. Хм, значи се намирахме в това неловко положение, за да отвори една врата?
"Марк ли ме нарече?"
"Ъм, не.. Какво е това?"
"Името ми. И туко що го назова."
"Така ли, не помня... След като е отворена вратата ще изляза навън."
Защо сърцето ми продължава да бие толкова силно, да не видя Джъстин Бийбър?!. Какво си мисля... Аз не съм фен на Джъстин, кой знае защо точно за него се сетих... Вече е сутрин, а възрастните още ги няма. Добре, че поне не са взели храната за пикника...

Защо.. са ни зарязали насред полето без да оставят и бележка?... Хм. Как да се свържем с тях?...

"Хей, Нана. Защо си играла на телефона ми? Почти без батерия съм заради теб!"
"Омг, защо не казваш, е?
Дай си телефона да звънна на наще."
"Заповядай, ама ще разочаровам. Аз вече опитах, няма обхват...."
"Умно дете си ти, браво, че си се сетил. Изкарай нещо от чантата да хапнем, а аз ще се разходя да потърся обхват."
"Не вярвам да намериш, но добре."
"Трябва да си малко по - оптимистичено настроен!"
"Нда, то, че ще ни е от голяма полза."

"Лал, каква закуска! Чипс и солети с по две филийки хляб! Нямам търпение да опитам! Сигурно има уникален вкус!!"

"Радвай се, че има поне това."

Нахранихме се или нещо такова и Марк каза, че отива да се рязходи из гората, надявайки се да намери някой ядлив плод, но беше края на септеври и не очакавах наистина да намери нещо..
Стана ми студено и влезнах в колата да видя нещо топличко, което да наметна. Намерих единствено одеялото за пикника. Аз май не казах.. Дойдохме в планината не само за разходка, ми и да си направим пикник. Оставих лявата врата открехната, седнах по отдясно, завих и се отпуснах на седалката с ясната мисъл да поспя малко. А и какво друго бих могла да правя?

Когато се събудих, усещах жега, усещах и ръцете си потни, като че ли туко що излизах от сална. Бях в ленало положение, на челото си имах бяла дреха, сгъната и мокра. Да не би да съм вдигнала температура? Марк го нямаше. Мислех да изляза и да го потърса, но още от първия ми опит да се изправя ми прилоша. Стоя си все така сама в колата, лежейли и чакайки го да се върне.