Глава Девета

122 11 7
                                    

Запътих се към полянката.
Не след дълго и стигнах. Марк седеше там, загледан в тъмното небе, полуизлегнал се. Нещо сериозно го мъчи тези дни и се надявам да ми каже какво се случва.

-Е, марсианец! За какво ме извика?- стоях над него гледайки го по - сериозно, сигурно от всякога.

-Нана, ти дойде! Ела, седни.- дръпна ме за ръката и аз седнах до него.

-Таа, това, което исках да ти кажа е....

~Гледна точка на Марк~

Дали да ѝ кажа истината?
Как да и кажа, че ще заминавам на свтовно турне и няма да ме има повече от месец..?
Тя дали въобще е заинтересована?... Арггххх, ще се побъркам...

-Таа, това, което исках да ти кажа е... какво се е случило с косата ти ? Прилича на птичи гнездо.- казах аз, засмивайки се неудачно. Няма да мога да ѝ кажа днес.. Просто не мога.

-Какво ти става на теб? Ужасен си, идиот.. - изправи се и понечи да си ходи.

Изправих се и моментално я хванах за ръката с яснаата цел да я спра.

-Какво стана, обидих ли те?

-Млъквай, марсианец!-каза тя, хлипайки.

-Плачеш ли? Наистина съжалявам, Нана! Не исках да те обидя.. Дори не помислих, че ще се обидиш толкова.. Наистина съжаляваммм!! - започнах да се извинявам, аз.

-Наистина ли съжаляваш?- аз само кимнах в отговор.

-Тогава тичай да ми купиш сладолед!

-В това време? Не е ли късно за сладолед, есен е.

-Не е толкова студено, хайде отивай! Аз ще те чакам тук.

Е, взех, че отидох. Взех два сладоледа в кутийки и отново се запътих към поляната.

~Гледна точка на Нана~

Защо ли ме извика? Да се подиграва на косата ми? Епф.. понякога е много смотан. Няма капка усет за положението.. Явно не е нищо важно, щом не ми каза. Пак някоя глупост, за която е размислил, надявам се.
А, ето го и него, задава се. Но къде ми е сладоледа ? Ядосана станах и тръгнах с бърза крачка към него. Като се доближих разбрах, че това не е Марк. Понечих да си ходя, но този странник заговори.

-Хлапее! Ела тук, ела да ти покажа нещо!-стреснах се и започнах да тичам.

Блъснах се в някой, когато вдигнах глава да видя кой е, за мое щастие този някой беше Марк. Прегърнах го силно и стиснах очи.

The martian in my life Donde viven las historias. Descúbrelo ahora