Върнах се за теб

Убиецът

Ужас, страх, болка, безпомощност...тези думи не присъщи за едно дете в онази нощ аз изпитах и четирите.
Беше ноща на 25 февруари 1996г.
Казвам се Сара. Сара Бендън и бях убита на рождения си ден на пет години. Убиецът ми Роб Бендън беше мой чичо.
Сутринта на 25-ти беше настъпила. Аз отворих изкрящите си детски очи и съзрях пред себе си цялото ми семейство . Брат ми , мама и татко с купчина подаръци в ръце и преди да започна да пища от радост те започнаха да пеят песничката за рожден ден. Беше най-щастливия миг в живота ми... След получаването на подаръците аз бързо изтичах до вратата където баща ми измерваше колко съм пораснала през годината. Всичко беше отлично докато едно телефонно обаждане обърна всичко на долу с краката.
Татко се обади на леля Миранда и чичо Роб които живееха в семейното ранчо на около час път до нас.
-Ало. Роб, братко! Нали не сте забравили за...
-за рождения ден на нашата малка принцеса? О, хайде Роджър не се излагай . Никога няма да го пропуснем...за нищо на света.-баща ми се подсмихна и продължи...
-Радвам се за което, а кога ще сте тук?
-След ... един час и полувина братле. - настана секундна тишина когато от среща започна да се чува викане за помощ. Баща ми се уплаши.
- Роб? Какво е това? Всичко наред ли е?
-Да да...всичко е наред...телевизора беше пуснат иии за това- започна да заеква и продължи да говори бързо- еее , хайде до след малко. - чичо тръшна телефона.
-Странно...- зачуди се татко .
И така стана. След един час и полувина се потропа на вратата . Татко отвори и още с влизането двамата братя започнха да се прегръщат
-Роб!!! Влизай , влизай- подкани го татко.
Чичо изтръска ботушите си от снега и дойде при мен и ми даде наистина голям подарък обвит много внимателно. Майка ми беше сложила масата и всички седнахме.
-Роб?-обади се майка ми.
-Да!?
-Ти дойде, но къде е Миранда?
- О, тя ... ами тя ... - притесни се силно и започна да търка ръцете си една в друга, но бързо се овладя и продължи - тя не можа да дойде.
-Ол...жалко, а защо?
-Обадиха се от старческият дом, майка ѝ е починала.
-Това е ужасно...моите най - искренни съболезнования.
-Моите също- каза със свито гърло баща ми .
-Благодаря ви.
-Но? Ти защо дойде? Трябваше да идеш с Миранда това си е шок за нея...- каза мама със жален поглед.
-О, не как ще пропусна рождения ден на моята скъпа ... скъпа племенница?-погледна ме той и ме погали по-главата след което надигна погледа си към родителите ми, а те го гледаха странно. Тогава чичо прдължи...
-Тоест...Миранда искаше да отиде сама. Искаше да остане сама в този миг и аз я уважих.
- Горката...- натъжи се татко.
Дори след тъжната съобщена вест всички продължихме да празнуваме моят рожден ден.