Върнах се за теб

24 часа изминаха. Полицията беше започнала издирването ми, но откриването ми беше невъзможно, защото аз убих Катерина Делворес и създадох
най-големият кошмар за Роб Бендън. Човешкото в мен беше заличено до последната капка човещина. С помоща на магията на Каси аз успях да се преборя с човешките емоции. Освен мъстта за която жадувах силно. Тъй, като вече не бях човек, придобих свръх сили, като дар от ада . Знаех местонахождението на целта си, само чаках подходящият миг в който да атакувам.
Щата Орегон:Роузбърг сити. 23:30часа. Стигнах града с помоща на силите си. Разхождах се из улиците на града, прикривайки пронизващият си вид с помоща на ноща. Използвах развитото си обоняние за да разбера точно в коя къща се намира той.
Господин Бендън беше се обтегнал на дивана си, гледаше мача и пушеше лулата си без никакви угризения.Аз седях зад него и го наблюдавах.
Гледах часовника, чаках подходящият час. Бендън усети, че сякаш нещо го наблюдава и се обърна рязко, но зад него нямаше никого. Аз се скрих в стената, щом той се увери, че няма никой зад него и се обърна аз излязох и продължавах да седя зад него. Часа стана 00:00. Моята игра започна, господин Бендън си нямаше и на идея, че това ще бъде най-дългата нощ в живота му.
-Да! ДА! Още един гол, хайде по дяволите!- Скандираше той, но аз реших, че това ще бъде последният му радостен миг. Започнах да давам крачки назад. Отидох в съседната стая, свързах съзнанието си с електричеството. Лампата започна да премига, а полюлеят беше точно над главата му. Точно когато той надигна погледа си на горе крушката се пръсна и едно стъкло се забоде межу очите му. Тока спря.
-Мамка му! Мамка му!- изкрещя той. Извади стъклото рязко, свали очилата си и от челото му рукна кръв, която се стичаше по лицето му. Той отиде до кухнята, пусна чешмата и започна да се измива, изведнъж и водата също спря. Той започна да върти кранчето, но и капка вода не протече. Той се обърна, но зад него отново нямаше никого. Счупих вазата в хола за да го стресирам.
-Кой е там!?!-извика той, изваждайки кухненският нож. Изведнъж тока се появи. Бендън изтича в хола, но там той отново не видя нищо, освен счупената ваза. Усещах как се заражда напрежение в него. Той се поогледа и реши за по-спокойно да се обади на негов приятел, уж да играят покер, но Бендън усещаше нечие чуждо присъствие,а именно моето.
Той вдигна слушалката и набра номера.
- Ало, Ник...да поиграем покер,а?
-Съжалявам приятелю, но тази вечер съм зает. Някой друг път става ли?
-Да-да...добре.- измрънка той и тръшна слушалката. Той отиде да провери дали имаше вода, с първото завъртане на кранчето водата протече. Той я спря и си помисли, че всичко е наред. Отиде да пусне телевизора си за да догледа мача, но телевизорът беше изпушил.
- Какво!? Не! О, хайде стига де!По дяволите!...- Ядосваше се той, тогава токът отново спря.
Часът стана и трийсет и той реши да се качва горе и да си ляга.
По-принцип стълбите му бяха здрави и не скърцаха, но аз реших да му припомня онзи стържещ ушите звук. С всяко едно негово стъпане, стъпалата скърцаха та скърцаха. Той започна да се поти. Влезе в спалнята си, съблече си ризата и си легна. За миг отвори очите си и видя, че прозореца е отворен, а когато той влезе вътре прозореца беше затворен. Бендън стана и го затвори започвайки да си задава въпроси, накрая стигна до извода,че е станало течение. Той си легна и затвори очите си. Минаха се 10мин и той заспиваше , обърна се на лявата страна и замахна да сложи ръката си на другата възглавница, тогава той вместо възглавницата хвана нещо. Той подскочи и видя до себе си легнала кукла , която беше почти разпаднала се. Тази кукла беше същата каквато той подари на малката Сара. Бендън се втрещи, скочи, отвори прозореца и хвърли куклата. Пулса му беше толкова ускирен, че сърцето му всеки миг щеше да изкочи. Той се обърна и зад него седеше отново тя. Аз исках да го побъркам до крайният предел. Куклата започна да пее песничката "Честит Рожден Ден" отново и отново. Той седеше вцепенен до прозореца, куклата тръгна към него продължавайки да пее. Той трепереше . Тя се спря на една крачка пред него и тогава се появих аз...залепена за тялото му и изчезнах за секунди. Той вече беше готов на самоубийство, искаше да отвори прозореца и да се хвърли напрежението го обзе,обаче прозореца не се отваряше. Той се опита да счупи стъклото, но то сякаш бе гума. Той чу, че някой слиза по-стълбите, опита се да светне , но ток още нямаше и той взе фенерчето и пистолета , който беше скрит под матрака.
-К-кой е там???-извика той, но отговор нямаше. Бендън излезе в коридора и започна да слиза по-стълбите. Видя, че нещо шава в салона, издебна момента и скочи
, вдигайки пистолета в готовност да стреля, но там нямаше човек, а столът му, който се шаваше на пред на зад. Бендън се приближаваше бавно , побутна леко люлеещият се стол и видя на него мъртво, бледо , почти разложено момиченце, което си беше гушнало куклата, която преди беше в стаята му. Куклата отново започна да пее песента .
Бендън хукна към входната врата , но и тя не помръдваше. Не можеше да се разбие, беше и тя като прозореца ... все едно от гума. Бендън беше в капана ми. Той хукна по-стълбите. Аз реших да се по-забавлявам още с психиката му. Както изкачваше стъпалата се превърнаха във вода и той започна да се дави. Когато му остана последният дъх ... стълбите отново бяха там, а той се гърчеше по-тях, мокър от глава до пети. Изкачи се той тичайки по коридора, но коридора ставаше все по-дълъг и по-дълъг, сякаш намаше край, но той беше изперкал толкова много , че не спираше да тича колото краката му позовляваха. От стените започна да се стича тонове кръв. Кръвта стана на река по-пода и се надигаше, но той не спираше да тича, съзнанието му не го побираше.
-Помощ!!!- крещеше той. Този сладък звук , който чаках...стененето му и викането му за помощ. Тичаше, а кръвта стигаше вече до корема му. Изведнъж той се блъсна в една болнична врата. Отсреща седях аз плъзгайки студените си бели ръце по замагленият прозорец. Вратата се отвори и срещу него седяха пет разложени трупа. Сара седеше най- отпред.
-По-добре не спирай да бягаш чичо Роб- изсъска тя (аз) . Тогава каквато и кожа да имаше по тези "живи" трупове...започна да се стича по пода, докато и петимата не останаха само скелети. Скелета на майка ми хвана Бендън и започна да взира черните си дупки на които би трябвало да има очи в неговите . От дупките на черепа наизлетяха рояк нощни пеперуди. Нападнаха Бендън . Пърхането им се чуваше толкова силно, че той щеше да оглушее. Тогава другият скелет махна главата си и от долната част на костите си извади брадва с която разполови Бендън на две части. Изведнъж той отвори очите си и видя, че е в леглото си.
-Било е сън! Било е просто сън!- отдъхна си той. Изведнъж той погледна на горе и аз седях свита на тавана. Скочих върху него , а косите ми го вързаха. Лицето ми беше по-страшно и от това на Смъртта.
-Върнах се за теб, Роб Бендън! Помниш ли ме?- изсъсках аз с глас на вещица . Бръкнах с палци в очните му ябълки и ги извадих, а виковете му от болка бяха смразяващи. Отворих устата си , която беше като черна дупка, а острите ми зъби разкъсаха гърлото му, изкормих корема му и извадих всички органи и ги разпръснах по-пода. Накрая остана сърцето, което вместо да изям аз захвълих и потъпках толкова пъти , колкото бяха нужни за да стане на пихтия.
Телепортирах се на двора и запалих къщата му с мисълтта си, така както той запали брат ми.
Моето отмъщение приключи, сега ще можеш ли да заспиш?
КРАЙ!