Върнах се за теб

Убийството

Стана вечер. Майка ми беше в кухнята, миеше чиниите от богатата вечеря в моя чест. Брат ми ,баща ми и чичо бяха в хола, а аз се чудех къде да се завра от щастие.
Тогава на сред фона на тази уж безобидна картина, тока спря.
-Роджър, трябва да си провериш електричеството-разсмя се чичо. Той седеше прав, в профил срещу прозорците. Очилата му светеха от светлината на луната, която се беше надвесила над къщата ни, като проклятие.
Чичо гледаше хищно с плашеща макар и съвсем лека усмивка. Радваше се, защото плана му работеше, но никой не го подозираше.
-Ще ида да проверя какво става с бушоните. Няма да се бавя.- съобщи баща ми и грабна фенера, който беше на рафта и излезе оставяйки след себе си входната врата отворена.
Чичо побутна очилата си на вътре следейки баща ми много стрикно през прозореца. Имаше нещо зловещо в него, дори тогава още да не знаех какво е то...
-Аз... ще ида до килера да взема свещи-измърмори мама и се качи на вторият етаж внимателно, стараейки да не се препъне в някое стъпало.
Чичо следеше и нея с онзи хищен поглед.
- Деца, баща ви се забави ще ида да му помогна, вие стойте тук. -Чичо излезе затваряйки оставената отворена врата от баща ми.
Аз се боях от тъмното защото брат ми само ме плашеше и той отново започна.
-Ей , Сара... сега ще излезе ловеца на глави и ще ти откъсне главата!!!
-Млъкни Брандън!!- развиках се аз със насълзени от страх очи. Брат ми го намери за смешно и започна да се смее на наивността ми.
Чичо слизаше по-стълбите за към мазето бавно и тихо.
Баща ми беше с гръб към него. Беше прехапал фенерчето за да може да си помага с двете ръце . Изведнъж татко чу, че някой му диша във врата. Обърна се рязко с ускорен пулс.
- Не оставяй деца без надзор.
- Какво по дяво...- извика баща ми, но така и не успя да довърши изречението си. Чичо извади от колана си нож с който промуши баща ми право в сърцето. Той се стропли на земята, фенера падна заедно с него осветявайки почти безжизненото му тяло. Чичо взе брадвата, която му беше нареки и обезглави баща ми без да му мигне окото. Пода бе облян в кръв. Убиеца на баща ми вряза брадвата между гърдите на мъртово тяло на своят брат и се качи обратно по стълбите.
Влезе в къщата. Втората му мишена беше мама.
-Чичо, къде е татко? Не е ли с теб?- попита Брандън, обаче чичо ни подмина. Ние не го интересувахме в момента. Той трябваше да отстрани силните за да може да убие после нас.
Роб се качваше по-стълбите за вторият етаж ,а те скърцаха на всяко едно негово стъпане на ново стъпало.
Майка ни беше в килера тъкмо открила свещите. Чичо застана пред килера и залости вратата. Килера беше тесен, а майка ми имаше клаустрофобия. Тя подскочи от удара на врата и се обърна рязко, скочи да отключва , но без успех. Започна да тропа и да вика , но чичо ми я остави вътре. Тя не можеше да диша. Имаше чувството , че стените се приближават още повече и повече. Майка ми усети нещо да я полазва на всякъде и запали една свещ за да види какво е. Със запалването на свеща тон нощни пеперуди се нахвърлиха върху нея. Влязоха в устата ѝ. Проникаваха и през нозрите ѝ. Опитваха се да достигнат корема, а щом стигнаха до вътрешнотите ѝ излязоха през тялото ѝ разпорвайки я .
В това време ние чухме как тялото ѝ се стропли , но не знаехме каква е причината за шума. Чичо слезе точно в това време.
- Брандън! Ела с мен. - каза той протягайки ръка към брат ми. Брандън хавана ръката му и чичо тръгна към банята, но на втората стъпка се спря и се обърна към мен.
- Сара ти стой тук. Ще дойда после.- Аз кимнах и седнах плахо на дивана. Усещах , че нещо не е както трябва.
Чичо и Брандън влязоха в банята.
-Чичо? Какво правим тук?
- Сега ще поиграем на една игра. Условието е да си затвориш очите.
-Но, защо?!...Криеница ли е играта?
-Просто го направи.
-Но...
-НАПРАВИ ГО ПОДЯВОЛИТЕ!!!- Аз чух викът на чичо и въпреки заръката, любопитството ми надделя и аз отидох до врата на банята оставяйки с съвсем малък отвор, колкото да видя какво се случва и защо чичо крещи така на брат ми. Брандън затвори в това време очите си . Чичо тръгна към вратата и аз се скрих зад ъгъла за да не ме види, че нарушавам заръката си. Той домъкна някава туба пълна с безцветна течност и напълни ваната с нея. Накара брат ми да се съблече и да влезе вътре .
-Много поздрави на майка си и баща си хлапе!- разсмя се той и драсна една клечка кибрит и я хвърли във ваната. Всичко пламна.Брат ми също. Писъкът му беше неописуемо пронизващ. Гърчеше се във ваната , докато огънят не изгори вътрешностите му и те спряха да функционират. Роб седеше отстрани и се наслаждаваше на бавното и мъчително умиране на брат ми.
Изплаших се и се разпищях. Чичо видя , че видях случващото се. Аз хукнах към входната врата и се затичах към мазето при баща ми.
-Тате, ТАТЕ!!!!- Чувствах, че той ще ме предпази, но при стъпването усетих, че настъпих нещо твърдо. Вдигнах го и видях, че държа главата на баща си . Нямах глас да пищя, хукнах към стълбите, но на вратата седеше убиецът, готвещ се да убие и мен. Луната осветяваше тялото му. Той започна да слиза на долу ,а аз започнах да давам крачки на зад. Нямаше къде да се скрия, нито да избягам. Свих се в ъгъла , който беше облян в локва от кръв. Роб се приближаваше към мен. Клекна до мен и започна да ме гали по-бузите. Той усещаше страха ми. Страха на едно пет годишно момиченце, което до преди час беше най-щастливото дете на света. Той ме грабна и започна да катери стълбите за нагоре. Аз се разпищях дерейки гърлото си, само и само някой да чуе зовете ми за помощ , но ние бяхме единствените хора живеещи в гората. Излязохме на вън и аз го охапах за пръста, когато той се опита да сложи ръка на устата ми за да мълча. Изтърва ме и аз хукнах към гората.
Беше студено, снегът ми стигаше до коленете и ми беше трудно да тичам, но не се отказвах. Продължавах да тичам . Загубих се, но си помислих, че съм му избягала. Бях уплашена, объркана...не знаех какво да мисля. Тогава видях фигура на човек светещ с фенерче прокрадващ се между боровите дървета. Мушнах се в един дънер и се молех да не ме види. Той приближаваше все повече и повече. Сложих ръка на устата си за да не издам случайно някъкъв звук, който ще ме издаде. Виждах как се движи сянката му. Зажумях. Сърцето ми щеше да изкочи. Никога не бях изпитвла подобен страх. Изведнъж сянката и свтлината изчезнаха. Реших, че си е тръгнал. Тогава въздишайки обърнах главата си на другата страна, но от там се подаваше глава. Вцепених се, тогава той светна с фенерчето към лицето си и аз тръгнах да излизам за да бягам , но той ме хвана за кръгът и ме издърпа към него. Ноктите ми одраха кората на дървото. Започнах да викам и да се съпротивлявам, но той беше-по силен от мен. Сграбчи ме и хукна на долу в долът. Стигнахме някаква река. Беше ледясала. Той счупи ледът с кракът си и ме потопи вътре. Давех се и измръзвах, водата беше толкова студена, че вкучини мусколите ми и почти не можех да се движа, нито да викам . Правих опити да дишам, но той ме натискаше на вътре. След около минута аз бях мъртва. Тялото ми изплува над водата ,а той го отласна на вътре.
-Честит Рожден Ден Сара!- измрънка самодоволно той и тръгна да се връща.
Аз стоях отстрани без тяло и усет, просто дух, който наблюдаваше убийството си . Чувствах се лека, като перце . Не усещах студа който пронизваше тялото ми. Усещах само болката, която този човек ми причини отнемайки моето всичко.