Върнах се за теб

Преродената

06:15часа. Ню Йорк сити. Mount Sinai Hospital. Озовах се там без да знам защо, просто се телепортирах. Покрай мен имаше много болни хора и доктори, който ходеха напрегнато. Минах покрай една жена , която плачеше за починалият си баща, който беше положен върху едно болнично легло, покрит с бял чаршаф. Духът му седеше до нея и я галеше по-главата. Той ме погледна и ми се усмихна.
Покрай мен имаше много духове на мъртви хора , които единствено те ме виждаха.
Разхождах се из коридора на болницата. Макар и мъртва аз още изпитвах страх.
Задвах си въпроса: * Как срещнах всички тези души, но не и духовете на моето семейство? Може би са преминали в светлината. Леля ми разправяше много приказки за отвъдното и знам от нея, че душите отиват при семействата си, но ... тогава къде е моето семейство?*
Нещо ме дърпаше към родилното отделение. Влязох в стая 366 . Там имаше една жена на път да роди. Родилните ѝ болки явно бяха убийдтвено силни. До нея седеше един мъж, явно съпругът ѝ. Държеше ръката ѝ. Бях в неизбежност. Влязоха докторите и раждането започна. Не знам защо , но аз трябваше да присъствам.
-Сестра! Губим го, ГУБИМ БЕБЕТО!!!
-Хайде, хайде скъпа ще се справиш! Напъвай!
-Бебето се обръща! - наблюдавах ставащото се пред мен. Имаше много кръв. Докторите и сестрите бяха плувнали в пот. Бебето умираше. Горката жена.
В този миг нещо започна да става с мен. Духът ми започна да влиза в корема на жената, като летящ прах. Не знаех какво се случва.
07:00часа. Тогава се появих аз-Катерина Делворес.
Новите ми майка и баща бяха безкрайно щастливи. Имаха живо и здраво момиченце, но аз не помнех нищо. Започнах нов живот.

20 години по-късно.

-Катерина! Слизай закуската е готова!
- Идвам!- извиках аз, но трябваше да довърша прическата която започнах да си правя. След два часа трябвше да ходя на колежански купон у моята най-добра приятелка Розали,а там щеше да бъде и Джейк Кларсън. Най-хубавото момче в колежа. Трябваше да изглеждам добре за да привлича вниманието му.
След като станах готова грабнах раницата си, която беше на леглото ми и слязох долу. Запътих се към входната врата , но майка ми ме спря.
- Хей! Къде си мислиш, че отиваш госпожичке?
-Ами аз...
- Първо ще закусиш.
-Но, мамо...приятелите ми ще са тук всеки миг! - обаче майка ми си държеше на своята и избърза да ми даде една филия намазана обилно с фъстъчено масло. Баща ми излезе от хола с вестник в ръка и ме гледаше подозрително.
-И никакви момчета!-заповяда ми той. Аз винаги съм била неговото малко момиченце.
По-голямата ми сестра слезе по- стълбите. Седна на стола грабвайки ножа и започна да си маже филия.
-Хмм...знам ги аз тези купони. Веднъж бях на такъв и се отвратих. Пиянедета, гейове, лизбийки, наркомани се чукат където им падне. Тераса, под, кухня...абе с една дума "У-жас"!-Татко се обърна рязко към мен. Погледа му стана задълбочен. Имах чувството, че ще ме заключи в стаята ми всеки миг...въпреки , че бях пълнолетна, за него това не важеше.
-Какво говориш Манди? Това не е така!-опитах се да замажа нещата...
-Да, да ... добре, както кажеш.
-Замислям се дали да не си останеш у нас...- изнерви се татко.
-Но...
-Но... татко по-добре ѝ провери раницата, може да има някоя спринцовка вътре. -Разхили се Манди, доволна от факта, че е успяла да ми бръкне под кожата. Татко продължаваше да ме гледа строго.
Аз започнах да гледам ту мама ту него и реагирах остро.
-О, хайде стига! Много добре знаете, че ще сме само приятели. Вместо да гледате така мен, гледайте Манди, която за разлика от мен е ходила на подобно парти.-усмихнах се самодоволно защото лицето на сестра ми стана по-червено и от есенните листа.
В това време от вън се чу клаксон на кола. Знака беше за мен да излизам. Аз погълнах филията на две хапки и излязох. В колата бяха Розали и Майк. Аз се качих в черното порше на Майк Джеферсън и помятах на нашите за довиждане.
-Видя ли го този келеш? Сигурно той е дилърът.-измрънка баща ми безпокоящо на майка ми.
-Успокой се скъпи, тя вече не е нашето малко момиченце.- успокои го тя хващайки го под ръка.