Дните минават. Листата падат, след което отново се появяват и озеленяват пустата природа. Живота минава през нас. Като ежедневен кръговрат.
-Животът ти е скучен.-казах му, докато лежахме в тревата един срещу друг. Чух го как се засмя. Съвсем леко, но се чу.
-Защо мислиш така?-попита той, обръщайки се по корем и ме погледна развеселено.
-Правиш едно и също..-казах просто, дърпайки от цигарата в устата ми и издишах бавно дима, излизащ заради поетия наркотик.-Ходиш на работа, прибираш се, почиваш, виждаш се с някоя, която е готова да те чука още в кафенето пред всички хора около вас, и се прибираш. На следващия ден кръговрата се повтаря.
-Така ли?-погледна ме с насмешка, навеждайки се към мен-А твоя живот с какво се различава?-попита с интерес, но и нотка насмешка в гласа.
-Не знаеш какво е ежедневието ми..-казах, изгасяйки цигарата в земята и надигайки се от твърдата повърхност.- Иначе нямаше в момента все още да си тук, с мен.-изтърсих се и поех по своя път.
Пътят на моето ежедневие.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Selfish(Временно Спряна)
Приключения"-Не може това да е краят.-приближи се до мен, поглеждайки ме в очите.-Погледни ме и го кажи!- каза твърдо, като видях болката в погледа му.-Кажи, че загърбваш всичко между нас..- Чакаше да се размекна. Да омекна и да падна в крака му като влюбена х...
