Selfish(Временно Спряна)

1 Глава:"-Kill Him!"

Загасих поредната цигара, мачкайки я с крак и влизайки в претъпкания бар. Водеше се, че работя тук за пред хората, но всъщност вършех и по-интересни занимания. И пак изкарвах пари, стотици пъти по-добре от тук,но... Ми трябваше прикритие. За пред данъчни проверки и прочие. Все пак-никой не бива да знае що за дела върша, иначе директно отивам на смъртна присъда. И не, не се шегувам.
Изведнъж усетих как телефонът ми извибрира в джоба. Извъртях очи и въздъхнах шумно. Буквите на екрана изписаха името на упорито-звънящия човек. Какво иска от мен пък сега?!
-Кажи Майк?-изпуфтях, но не го чу заради силната музика.
-Трябва да ни помогнеш...-докато чуя вече бях близо до черното си БМВ.
-Знам знам, направили сте някоя глупост. Слушам адрес.- отключих колата чрез дистанционно, управляващо алармата и седнах, запалвайки.
-Роунг Стрийт 64. Побързай.-веднага след което затвори. Хвърлих телефона на седалката до мен и вкарах дадения адрес на GPS-а. Не беше много далеч.
Мислите ми бяха върху предстоящото събитие. Кой знае на кой дължат пари отново и търсят мен.
След известно време чух как дамата от GPS-а казва "Пристигнахме на местоназначението". Загасих колата, като излязох и заключих. Сериозно ли, хора, къща на средата на нищото..!? Пак като е нещо...
Чух стрелбище и изкарах пистолета от единият си ботуш, зареждайки. Видях как някакъв бяга надалеч, а след него Майк го гони. Бягах за да го пресрещна, защото виждах накъде бяга. Приближи се и аз го спънах, като падна и изтърва каквото държеше. Застанах над него, опирайки крак в гръдния му кош и пистолет в черепа, като взех нещото, което носеше.
-Какво чакаш, убий го!-великият Майк пак се обади. Искаше ми се веднъж завинаги да си затвори голямата уста.
-Нужно ли е, взех онова, което носеше.-подхвърлих му го, а той ме изгледа, след което погледна джаджата.
-Видя твърде много..-каза той, а аз не чаках втора покана и изстрелът се разля като шумна вълна из гората, в която бяхме.
-Как ще се върнем?-попитах, гледайки дрехите си, които бяха мръсни и кални.
-Върви натам..-посочи той.- Ще видиш онази къща, оттам се ориентирай.-кимнах и прибрах пистолета в ботуша си.
-А този?-попитах, гледайки го.
-Аз ще се оправя.-кимнах отново и тръгнах да си ходя, като преди това Майк ми даде голяма пачка пари по стотачки, а аз си продължих по пътя. Преброих ги. 3 бона. Значи ония е бил важна клечка. Утре ще се разправя за него в новините.
След като излязох от голямата гора, се насочих към колата си. Отключих я, като се качих и запалих, включвайки парното. Беше началото на ноември-студ. Особено тук.
След кратко пътуване бях пред блока си. Влязох в блока, поздравявайки някои съседи, след което отключих и моят апартамент. Влязох, след което заключих и първото нещо, което направих, беше да вляза в банята.От цялото бягане в горите бях в кал. Но си струваше.
Ударих си бърз душ, знаете как е. Облякох шорти и тениска, като бях хипер изтощена, но не ми се спеше. Застанах на прозореца, запалвайки една цигара, гледайки нощното небе. Утре ще вали. Супер. Обичам дъжда. Успокояващ е.
Точно когато се бях загледала в красивото небе, телефонът ми звънна. Този глупак... Как в момента не е с някоя курва.
-Кажи.-казах отегчено, като за пореден път дръпнах от наркотика в устата ми.
-Да се видим?-попита той съвсем нормално.
-Добре, къде?-попитах, дърпайки още веднъж, изгасяйки цигарата.
-У вас?
-Добре, до 5 минути да си в нас, иначе ще те бия.-той се засмя и затвори. Мисли че се шегувам глупака.
Преоблякох се в нормални дрехи, като чух почукването на вратата. Отворих и му дадох път да влезе.
-Кажи за какво искаш да говорим.-казах направо без да увъртам.
-Защо си мислиш, че те търся, за да говорим за нещо конкретно?-попита той "уж" учудено.
-Винаги ме търсиш да ти върша черната работа с някоя шматка, казвай име и какво трябва да направя.-казах без емоция в гласа и взех лист и химикал. Винаги беше така. Идваше "уж" да се видим, понеже живееше два етажа под нас, но всъщност питаше за информация за някоя нова.
Той повдигна главата ми и ме погледна учудено.
-Мислиш, че всеки път те търся за информация?
-Понякога и да ги разкарвам понеже не се махат.- повдигнах рамене и зачаках име.
-Не, честно.-каза той, дърпайки листа и химикалка от ръцете ми, слагайки го на шкафа до мен.- Ти си ми приятелка,  просто да се видим без нещо конкретно.
-Щом казваш, добре.-отново повдигнах рамене и се загледах навън.
-Какво прави днес?-попита, опитвайки се да погледне в очите ми. Да опитва. Никой не го спира.
-Бях на работа.-фактически не лъжех, наистина бях, само че не в бара.
-Супер.-каза той. Виждах как иска да ме пита дали мога да му дам информация за някого. Чак започна да се поти. Ужас.
-Питай направо.-той ме погледна учудено.-Знам, че искаш информация.-казах безразлично, гледайки в нищото.
-Добре де, има едно момиче...-почна се, поне да си бях купила пуканки.-Много си допаднахме, но ми казаха, че има скрито минало..
И така половин час ми разказва за нея, колко добра била в секса и прочие. Разбрах името накрая. Лора Ламбърт. Казах му, че утре ще му дам информацията и го изпратих на вратата.
-И пак много ти благодаря за помоща, задължен съм ти.-къде ли съм го чувала това, о да-всяка седмица от него.
-Няма защо.-и неочаквано той ме прегърна. Уоу... Не знаех как да реагирам, но го прегърнах и той си тръгна. Пратих името и на един от моите хора, като отново запалих цигара за последно тази вечер. Мислите ми бяха навсякъде, но не и тук. Защо ме прегърна? Досега никой не го е правил. Беше странно и неудобно, но пък мило... Започвам да бръщолевя глупости, по-добре да си лягам преди да съм изперкала тотално. Да, верно, на моята възраст е и е секси, но не съм по тези неща с обвързването. Предпочитам свободния дух.
След загасянето на цигарата си легнах и чист смарагдово зелени очи се въртяха пред погледа ми цяла нощ.

Author's note: Таа, хорица, искам поне няколко честни мнения до тук преди да кача нова глава. Поне 5 минимум. Иначе няма нова глава, съжалявам. Чакам мнения долу. Лека вечер/Лек ден.