Selfish(Временно Спряна)

5 Глава:"What i've done.."

*Гледна точка на Марго*
След уморителната разходка, която продължи часове, седнахме на една пейка в парка, докато гледах как снежинките падат. Попринцип не харесвах студа, но сега ми допада.
-Казваш, че работиш в бар за под прикритие?-попита той, пиейки от горещия шоколад в ръката си.
-Дап, не искам да се откроявам като милионерка без работата, иначе ще се раздуха, че има нещо скрито.-намигнах му, а той се засмя.
-Права си..-каза честно и се загледа в простора пред него.
-Винаги съм права!-отвърнах, като повдигнах самоуверено глава и двамата се засмяхме. Погледнах часовника си "3:10". Времето не е толкова студено за този час. Чак се изненадвам.-Неприятно ми е да го кажа, но трябва да си ходя, утре имаме събрание сутринта.-обърнах глава, като се загледах в очите му, които сякаш поглъщаха мрака около него и всичко бе светлина. Толкова е добър! Как се е хванал да работи нещо такова..?
-Жалко..-каза, доближавайки се до мен.-Исках да поседим още....-прошепна на милиметри от лицето ми, гледайки ме в очите. "Не, това е грешка."-крещеше разумът ми, но точно сега не ми беше до него. Доближих се съвсем леко и устните ни се докоснаха, като усетих все едно ток минава по тялото ми. Бавно по бавно задълбавахме целувката, докато реалността не ме удари здравата и го избутах. Гледаше ме объркано, но аз просто станах и си тръгнах. Чувах името ми и самата интонация, с която го казваше, караше по тялото ми да минават приятни тръпки, които не бяха никак добри за мен.
Взех си от кафемашината кафе, като продължих към вкъщи. Трябваше да се преоблека.
По пътя си мислех за целувката. Не беше истина. Не можеше да имам чувства към него. Не биваше. Щях да го нараня, а не искам. Не го заслужава.
Край! Отивам на стрелбището след като се преоблека. Трябва да се разсея и да забравя. Налага се.
След като отключих входа тръгнах към апартамента ми и точно когато намерих правилният ключ някой ме извика. Добре, за Бога, нямаш ли си друга работа освен да ме сварваш като бързам.
-Кажи Ранди.-извъртях очи и го погледнах.
-Лорън... Разбра....-каза задъхан.
-Знам, нещо друго?-погледна ме учудено, като подпря ръце на краката си.
-Откъде знаеш?-попита, като нормализира дишането си.
-Източници.-повдигнах рамене и отключих.-Ранди, бързам..
-Добре, добре...-каза и се изправи.-Чао.
-Чао Ранди.-казах и затворих, като се съблякох и влязох под душа за един бърз душ. Исках с него да премахна всички мисли за целувката, но не стана. Беше се запечата в ума ми.
След като излязох от банята се облякох в черен клин и черна блуза и намекнах яке отгоре си, като обух кубинките си и взех кутия с цигари, запалка, телефон и пари и тръгнах. Запалих цигарата по път и приех наркотика в организма си.
По пътя обаче видях екип от специалисти, които стояха пред труп и всички го снимаха. Доближих се по-близо до тях и чух разговора им.
-Съдебният антрополог го няма, не знам какво да направя..-казваше някакво младо момче, държейки се за главата. Какво пък, нека помогна. Клекнах до тях и разгледах тялото.
-По тазовата кост си личи, че е жена...-доразгледах останалото и усещах объркания поглед на екипа.-Лицевите черти показват бяла жена, на около 35.-изправих се и погледнах хората от ФБР.-Всичко в тяхната лаборатория!-извиках на единия,а той ми кимна. Останалите от екипа продължаваха да зяпат, а аз само се засмях и тръгнах. Невежи хора.
Доизпуших цигарата, вадейки картата за стрелбището, сложих я до скенера и входа се отвори. Прибрах я обратно и влязох, взимайки слушалки. Пуснах силна музика, като заредих пистолета и влязох в лентата. Натиснат бутона и се подготвях за мишена. Докато стрелях мислите ми бяха отново там. В онзи парк. С него. На фона на падащите снежинки..
-Мамка му!-извиках и излязох, палейки цигарата. Не ми е ден днес...
Както седях и допушвах цигарата си, видях в далечината някой, минаващ през стрелбището.
Не! Не бива Ранди да ме вижда тук, ще разберете всичко!
Влязох вътре и заключих, като се облегнах на вратата. Защо днес бе, идиот!? Защо не някой друг ден?!
След броени минути спрях да чувам стъпки, което ме успокои до известна степен. Отключих и бавно излязох, като се огледах за присъствие.
-Какво правиш тук?!-попита някой до мен, а аз се стреснах и се разтреперих. Сгафих го. Ами сега?!-Отговори ми Марго!-каза силно и аз го погледнах учудено.
-Ти на кого викаш, идиот!-изкрещях в лицето му, удряйки гърдите му. Той видимо се вбеси и ме бутна силно.
-Кучка!-извика, и кръвта ми кипна, като спомени се върнаха в съзнанието ми.
"-Ти си една долна кучка!-извика Той, като ме избута и паднах върху преди малко натрушената ваза.-Мразя те, дано умреш!-изкрещя, а сълзите ми се лееха безспирно.
-Моля те...-прошепнах, а той само ми се изсмя и ме ритна в корема, като излезе от стаята."
Извадих пистолета си и го насочих към черепа му.
-Ти си един долен... -доближих се до него и се загледах в уплашеният му поглед.-Кучи...-заредих пистолета и се доближавах все по-близо до него.-Син.-довърших, смеейки се злобно.-Сега бягай докато ти е мил живота, ясно?!-преглътна тежко и кимна.-ПОПИТАХ ЯСНО ЛИ Е?!-изкрещях и той се стресна.
-Да, да..!-каза с треперещ глас и се отдръпнах от него, като той избяга. След като се замислих какво направих току-що пуснах оръжието на земята, като седнах и сгънах колене към кратката си и сълзите закапаха. Какво направих..

Author's note: На ви уе😂 artdead_wolfblood & user17406275 Кефете са! Казах ви, че ще я кача!👅
Чакам коментари отдолу..😇