Selfish(Временно Спряна)

3 Глава:"-Margo..."

Защо?! От всички хора на този свят, защо ТОЗИ СЕКСИ ИНДИВИД, трябваше да е БРАТ на новата кучка на съседа ми?! Защо Господ реши да ме накаже по този безмилостен начин?
Излязох от залата през задния вход, запалвайки цигарата в ръцете си. Докато размишлявах, гледайки как листата се веят от вятъра, който ги вее. Иска ми се да съм птица. Да нямам угризения, да летя свободно. Да няма кой да ме съди. Да видя света.
Изведнъж черно БМВ спря точно пред мен, като отвори вратата рязко.
-Скачай.-извика човекът отвътре. Майк.
Хвърлих цигарата, като я загасих и се качих скорострелно бързо.
-Какво става?-попитах, като погледнах Майк.
-Имало е гонка...-започна той, докато караше скорострелно бързо.- На няколго мили от тук и трябва да ги спрем.-само кимнах и продължих да гледам в пътя, вадейки пистолета си, зареждайки го.-Не..-погледнах го странно.-Този път няма да убиваме, само ще ги спрем.-погледнах пистолета си, после Майк и го прибрах обратно.
-Хич не си забавен..-измрънках, но знаех, че го е чул.
-Такива да правилата, кукло.-извъртях очи и се загледах през прозореца. Изведнъж се загледах в две коли, които Майк усърдно опитваше да догони. Гонката.
Когато се приближи достатъчно до едната, излязох през прозореца, като се хванах за тавана.
-Какво правиш?!-крещеше Майк, удряйки колата пред нас.
-Просто стой близо до колата.-кимна и се приближи максимално, а аз се прехвърлих на тавана на този, който гонехме. Отворих вратата до него и влязох. Той ме погледна странно, а аз само му намигнах и му забих круше в мутрата. Слабак, заболя го.
Забих му още няколго, а докато се усетя се забихме рязко в един кол и всичко ми причерня. Помня как някой викаше името ми отдалечено.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Събудих се в непозната за мен стая. Огледах се-момчешки принадлежности. Баскетболни екипи по стените, топки, плакати. Господи, къде съм?!
Опитах се да стана, но ми се зави свят и седнах обратно.
-Ти се събуди.-каза човекът, който влезе в стаята. Крис. Трябваше да се досетя.
-Хаха.-погледнах го накриво.-Какво правя тук?-погледнах стаята изцяло отново, след което насочих вниманието си към него.
-Трябваше място, където да те скрием, защото дойдоха пожарни и линейки, та в Майк беше опасно, понеже камерите са го заснели как блъска онзи. И те скрихме тук.-каза накратко той, а аз само кимнах.
-А защо не ме прибрахме у нас?-попитах просто, разучавайки погледа му. Нямаше нищо в него. Нищо. Ни капка емоция. Хладнокръвен.
-Цялата кървеше, реших да те държа под око, ако ти стане нещо.-кимнах отново и легнах.-Вие ти се свят, а?-Този чете мисли. Но пък е секси. Много секси.
-Малко..-признах. Господи, как може да се държа така.. Лигаво.
-Споко, до час-два ще ти мине, но трябва да лежиш.-каза и остави нещо на шкафчето до мен.-Хапче за глава, ако те заболи.
-Благодаря.-казах и затворих очи.-Може ли да те помоля нещо?-попитах, като се взирах в очите му.
-Давай.-отвърна просто.
-Ще стоиш ли при мен за малко?-погледна ме изпод вежда.-За компания.-кимна и седна на стола до мен. Сега щеше да стане интересно.-Таа..-започнах, като изпих хапчето в ръката си-Откога си в града?
-От скоро. Сестра ми се хвана с някакъв и постоянно да заедно.- каза раздразнено, гледайки в страни.
-И представа си нямаш...-измрънках, но той май ме чу.
-Познаваш ли го?-попита учуден. "Шокиращо." Да. Най- големия курвар в света.
-Да, той...-поех си въздух.-Той ми е съсед.-отвърнах, гледайки реакцията му.
-Ясно. А как разбра, че излиза със сестра ми?-погледна ме странно.
-Каза ми.-отвърнах просто."и ме караше да му търся информация за нея." Допълних наум, но не го казах. Щеше да ме убие, ако разбере.
-Значи сте приятели?-попита странно.
-Не.- изгледа ме накриво.Сериозно?! Аз и той?! Приятели?! Няма начин. По-добре да ме сгази влак, отколкото да съм приятел с него.
Изведнъж чух как външната врата се отвори и затвори скорострелно. Някой пробяга до някоя от стаите и се заключи. Погледнах Крис и той ми каза да изчакам. От стаята се чу женски плач. Ох идиот такъв... Какво си направил?
Станах от леглото с много мъки и се доближих до вратата, откъдето се чуваше плача, като видях през малкия процеп на вратата как Крис е прегърнал сестра си, която плачеше на рамото му. По-добре да се махам от тук, не искам  ставам жертва на драми.
Взех всичко мое, облякох дрехите, които са моя изненада бяха свалени от мен, написах му на бележка, че тръгвам и тихо излязох от тях. А сега де, не знам къде се намирам. И нямам пари и телефон-супер. Отворих кутията с цигари. Супер- само две. По-добре нямаше някъде да стане.
Запалих една от последните си цигари, вървейки по някаква улица. Все щях да се ориентирам как да стигна до някъде.
Замислих се за гледката преди малко. Никога не съм имала брат или сестра, които да се грижат така за мен. Имах точно един човек, който... Не мога дори да го помисля. Болезнено е.
Една сълза се спусна по бузата ми, като усетих как нещо ме мокри. Погледнах небето- мамка му, заваля. Хвърлих фаса от цигарата и усетих как ставам мокра до кости. Мразя променливото време. Особено когато ще вали.
Точно когато нямаше как да стана повече вир вира, намерих малък мост. Влязох под него, като се загърнах с вече мокрото ми горнище. Беше си кучи студ. Все пак е зима.
Изведнъж усетих как ми става все по-студено и сънят ме унася. Не, не мога да заспя сега... Ще умра от студ. Станах в дъжда, който така и не спираше. Трябваше да се движа.
Вървях известно време, но просто не можех повече. Беше кучи студ. А раните ми бяха пресни и боляха, много. И ми се виеше свят.
Така ще свърша. Умряла от студ, по средата на нищото. Ще ме намерят след дни, като преди това се зачудят защо ме няма. Ще има погребение. Ще дойдат хора от мястото, в което работя наистина. И само те. Те са моето семейство. Моята опора. И ще ги загубя.
Усетих как падам на тротоара. Не мога повече. Усещам забавения си пулс. Става ми все по-студено.
Последно видях фарове на кола, която спря близо до мен
-Марго...-чух името си отдалечено, като мрака ме обвзе. Супер- за втори път днес. Но този път май нямаше връщане...

Author's note: Новата глава е тук прясна прясна!😄 Съжалявам за забавянето, нямах време да пиша. Но... Ето я!
Посвещавам я на -Doll_Without_A_Soul, която упорито чака, и на artdead_wolfblood  да види за каква боза става въпрос😄😏. Чакам мнения в коментарите.