Джейн

Втора Глава

   Тринадесет дни след партито тръгнахме на път за "Кълвър Крийк". Бях много развълнувана, сърцето ми туптеше като лудо.
-Е скъпа, как се чусвстваш?-попита ме мама.
-Развълнувана, мамо.
-Нашето момиче порасна, Елинор...-каза баща ми след което му се насълзиха очите, но продължи-...тя вече е шестнадесет годишно младо момиче.- Погледна ме от огледалото за задно виждане, виждах само очите му, но пак разбрах, че се е усмихнал, защото очите му бяха станали като малки дъги, насълзени и зелени като тревата.
-Ще ни липсваш, хлапе.-продължи той и една капка сълза падна на дясната му буза. Аз се протегнах изтрих сълзата и прегърнах ръката му която държеше скоростния лост.
-Стига де, татко. Не е завинаги.- казах и се разплаках като пет годишно лапе.
-Чу детето Даниел, недей я притеснява.
  Мама се усмихна на татко и го целуна, макар че шофираше. Но от друга страна прекрасно е да гледаш родителите си докато се целуват.
  Пристигнахме! Беше 15:47 часа. Влезнахме в кабинета на учителят надзирател господин Самос* и той ни даде ключа за стая 37. Стигнахме до вратата и на нея пишеше "Стаята на Лола Брийс (Лол) и Джейн Мърси." очевидно е написано от ученик, подразбира се от почерка.
Влезнахме вътре. Стаята беше с светло розови стени, бял ламинат, две легла, огромен бял гардероб, две бюра, пухкав бял килим, малко хладилниче, две нощни шкафчета, тоалетна+баня, голямо огледало на стената до вратата и малка тераса. Очаквах да е по-...обикновено. След около един час всичките ми неща бяха на мястото си и родителите ми бяха на път да си тръгват. Не исках да си тръгват, защото не исках да остана сама, не познавах никого.
Времето дойде. Първо ме прегърна мама и прошепна на ухото ми:
-Обичам те, слънчице!
-И аз те обичам, мамо!-казах в отговор и заплаках. Никога не съм плакала така, не исках да плача и да ги натъжавам затова си изтрих сълзите. След това татко прегърна и двете ни с дългите си ръце и ни уви в топлата си прегръдка.
-Е, Даниел време е да си вървим.-каза мама и те тръгнаха. Наблюдавах колата докато изчезна в далечината.
След около трийсет минути някой влезе в стаята. Беше момиче на моя ръст с руса коса,тъмно зелени очи и беше облякана с бели къси джинси, розова блуза с дълъг ръкав, но корема й беше отворен, а аз бях с светло сини дънки и тениска на бели и черни раета.
-Здравей, ъъъ Джейн Мърси, аз съм...-прекъснах я.
-Знам Лола Брийс, приятно ми е. - казах аз.
-И на мен, но ме наричай Лол.
-Странен прякор.
-Знааааам!!!-каза Лол и се засмяхме.
Поговорихме за семействата си и за училище, след което някой почука на врата.
-Вратата е отключена влеееез!-изкрещя се Лол.
Влезна някакъв тип висок, мускулест, тъмнокос с кафеви очи. Лола скочи върху него и каза:
-Оу, скъпи мнооого ми липсваше! -и започнаха да се целуват.
След известно време той ме погледна и се представи:
-Ъъъ, здравей, Джейн. Аз съм Питър.
-Приятно ми е.- отвърнах.
Лол и Питър излезнаха, мислех си, че ще се помотая с тях и ще ме запознаят с приятелите си, но те просто излезнаха.
Реших да потърся столовата защото умирах от жажда пък не бях си взела вода. Тръгнах. Просто тръгнах.
Докато вървях забелязах, че Кейтли ми е писала съобщение на което пишеше: Дано да ти е харесало, мила. Докато пишех отговор се блъснах в едно момче. Беше много красив, висок, русокос и синеок. Той ме притисна към себе си за да не падна. Погледнах го ужасена от това което направих.
-Много съжалявам ... аз ... Аз просто не те видях, извинявай. - очаквах да ме избута и да ми вика, но той не мръдна.
-Добре ли си? - попита, макар че аз трябваше да задам този въпрос.
Отдръпнах се от него и кимнах утвърдително. След което продължих с много по-бързи крачки към търсенето на столовата.
След три обиколки намерих столовата и отидох до витрината за сладкиши. Реших да си купя чийскейк, но някой преди мен го взе и аз просто си купих вода и седнах на една от дългите маси до прозореца и се загледах в далечните сгради. Бяха много по-големи от колкото в родния ми град и бяха много красиви. Докато аз гледах към сградите, някой седна пред мен и когато погледнах напред видях, че това беше момчето с което се сблъсках. Побутна чинията с чийскейк към мен. Загледах се учудено в него и в прекрасната му усмивка.
-Чийскейк от мен-каза и се усмихна по-широко, но аз само го гледах и се чудех, защо.
Най-накрая като се овладях му казах:
-Благодаря, но не ми е до чийскейк- усмихнах му се с надеждата да си тръгне, но това само го накара да се разсмее по-високо.- Виж, ако ще ми говориш за ...-той ме прекъсна с махване на ръка.
-Не ме разбирай погрешно, просто реших, че искаш да похапнеш нещо. Нова си, не мисля, че си имала време за храна.
-Благодаря ти, но трябва да си тръгвам. И пак извинявай.-казах и станах от масата. Не знам какво ми стана, езикът ми се схвана сякаш не можех да говоря пред него. И за това си тръгнах.

   *Самос-фамилията е взета от книгата "Red queen"/"Aлена кралица" от династията Самос- магнитроните.

————————————————————
Благодаря за отделеното време!🙏🏻