Джейн

Седма Глава

  На следващата сутрин станах късно. Не че спах. Напротив сигурно съм с около три часа сън. Цяла вечер мислех за Луис и за нежната му целувка и дали сме нещо повече от приятели и дали това, което каза наистина го чувства.
Отворих очите си и подскочих, когато видях лицето му толкова близо до моето.
-Добро утро! - каза Луис с мазна усмивка, която бе причинена от изплашения ми вид.
-Ъм, и на теб? - звучеше повече като въпрос и това го накара да се усмихне широко и да се доближи към мен. Наклони главата си за по-голям достъп до устните ми, но аз си завъртях главата и той целуна бузата ми. "Хах, така става когато ми се мазниш" казах му на ум.
В замяна бях получила учудения му поглед и заедно с това аз се надигнах и той се отдалечи от мен само толкова колкото да се предпази. Усмихнах се леко и се облегнах на лактите си.
-Няма да те изям. - беше мой ред да го дразня. Когато казах това се приближих към него за да го целуна, но се спрях на милиметър от устнито му, като го гледах в очите и на ум се чудех дали мога и той вместо да се отдръпне, одобрявайки мислите ми леко ме целуна. Леко докосна устните ми с неговите и след това целуна носа ми, след него челото ми и остана там, а аз се надигнах и обвих ръце около кръста му и усетих леката усмивка, която се заформи на лицето му, заради близоста до челото ми, а след това отново се върна на устните ми. Целувката беше по-различна от първия път. Този път аз му отвръщах и ръцете ми бяха върху гърдите му, а неговите на кръста ми. Беше ме страх, че предстои нещо повече, след като аз седнах върху него. Ръцете ми от гърдите минаха на врата му, но заради движенията ме заболяха десните крайници. Разбира се, това не беше пречка.
Тази целувка беше отговора на онези въпроси, заради които не успях да заспя-измъчващите ме въпроси цяла нощ.
Докато се целувахме, Лол и Питър буквално скочиха в стаята.
-Божеее, съжелявам! - рече Лол с тънкия си глас, който сякаш прониза мозъка ми. - Ако знаех, че под това "просто ще я събудя"... - изимитира Луис - ... си искал да кажеш " просто ще я изчукам" щях да си стоя отвън. - допълни, смеейки се високо и скри с ръце очите си.
Боже, какви ги дрънка? Нищо повече от целувка. Аз веднага скочих на мястото си в леглото, правейки се, че нищо не е станало.
-Лол, ти чуваш ли се? - казах и извъртях очи.
-Хах, сякаш ако бяхме влезнали след петнадесет минути няма да ви намерим голи. - Боже, как искам да и прасна един шамар. Не знае какво говори!
Но думите й ме накараха да се замисля дали искам. Дали бих искала да бъда с него по онзи начин? Но мисля, че все още не мога да му се доверя толкова много.
-Добре, добре нека сменим темата. - гласът на Лол ме изкара от мислите ми - Днес свободни ли сте?
-Да. - казахме всички останали в един глас.
-Чудесно! - каза тя и запляска с ръце, докато сядаше на леглото си до Питър. - Това означава, че днес сте на мое разположение! - усмивката й нарасна повече.
  Интересното е какво е намислила. Ем, мисля, че ще го научим в по-късен етап.
-Добре, хайде. Да идем да хапнем нещо. Гладна съм! - последното го каза като малко детенце навирайки се на Питър. Гледайки го с ококорени и навлажнени очи.
-Добре, Лола. Хайде като малките дечица да идем в MC Donald's - каза Питър и стана от леглото на Лол и я хвана за ръката, а Лола подскачайки зад него и излезнаха от стаята.
  А ние стояхме и гледахме стената пред нас. Защо беше толкова неловко? По едно време усетих погледа на Лиус върху себе си и обърнах глава към него. Той се смееше.
-Какво? - попитах, смеейки се също. Нямам си на представа защо, но беше ужасно неловко.
-Какво чакаме? - попита също смеейки се и си вдигна раменете учудено. Аз станах и потеглих към количката, но той ме хвана за ръката и ме дръпна към себе си. Паднах върху него, и изпъшках от болка - Съжелявам! Понякога забравям, че си ранена. - извини се с нежен и омайващ тон. Как можех да виня него за болката, та точно сега заради него тя беше утихнала.
-Спокойно Луис, добре съм. - казах с опит да го успокоя, защото ако спре да ме целува заради това ще го направя не две стотинки. - Би ли ми помогнал да седна на количката?
- Както пожелаете мадам! - каза и стана, вдигайки ме. Целуна ме няколко пъти, но целувките му повече бяха като игра. Не задържаше устните си повече от секунда. Това започна да ме дразни и затова аз пищях при всяка целувка.
  И най-накрая ме сложи в количката. И мина зад мен хващайки количката за дръжките и започна да бута. Наведе се и леко ми целуна врата.
-Хей, гъдел ме е! - изпищях се удряйки ръката му.
И така ние излезнахме вънка и той ми помогна да седна в колата на Питър и прибра количката в багажника.
-Благодаря. - казах и го целунах по бузата, след като и той влезе в колата и седна до мен. Ние бяхме отзад, а Лол и Питър отпред.
-Бих продължил да ти помагам само и само за да ме целуваш. - каза усмихвайки се леко и се доближи към мен.
-А аз бих спряла да те целувам само и само защото ми го навираш в лицето. - казах също приближавайки се към него.
Той си затвори очите и се приближи още повече, но този път няма да бъде толкова лесно. С огромно нежелание се отдръпнах облягайки се на седалката и обърнах цялото си внимание върху колите, които минаваха. Забелязах, че се усмихна леко, но просто си останах така.
-Боже, само ако знаех, че ще сте дори по-пръвързани един към друг от нас щях да побързам с поканата за бара. - каза Питър и ни се усмихна.
-Без повече коментари! - предопредих ги.
Странно как бях позволила на Питър да кара отново. Точно заради него аз сега не можех без тази количка. Но се опитвах възможно най-малко да си мисля за това.
  Питър паркира пред MC Donald's и Луис слезна първи за да оправи количката ми и след това ми помогна да седна в нея. Наведе се зад мен от лявата ми страна и се обърна с профил към мен.
-Какво? - попитах го аз, а той потупа с показалец бузата си. - А не Луис! Благодаря за помощта, но ако те целувам всеки пъ... - бях прекъсната от устните му върху моите. Когато той се отдалечи, аз се огледах да не би някой да ни е зяпал по това време. И точно в този момент Лол и Питър ни се смееха. Направих им онзи поглед, който казва "млъкнете или ще ви строша тиквите".
И така ние влезнахме вътре и се настанихме на една от масите. Луис и Питър взеха поръчките ни и отидоха да ги вземат. Докато те вървяха ние им се смеехме и през цялото време им правихме смешни физиономии. Аз най-често му се плезех, а Лол там си празише нейните физиономии и за отговор тя бе получила среден пръст, а аз намигване. Изсмяхме се гласно и всички обърнаха погледите си към нас, аз им се извиних, а Лола продължи да се смее.
  След като дойдоха с поръчките в ръце Луис седна до мен и започнахме да се храним, докато играехме на една от игрите на Лола. Всички си бяхме поръчали бургери, картофки и коли, а Луис не спираше скришно да краде от картофките ми, макар че си имаше свои, но аз се правех, че не забелязвам.
  Играта се казваше разкажи нещо от детството си. Лол и Питър разказаха едно и също. Лол била на четири а Питър на шест, когато са се запознали, колко са се мразели и така.
  А Луис разказа за една почивка през лятото у баба и дядо си, колко прекрасно си прекарал, колко нови приятели намерил и накрая добави "Колко много ми липсват". Не разбрах какво се крие под това което каза. Дали сега са мъртви и му липсват или просто му липсват.
Аз пък разказах за любимата си приказка и колко запалена бях по нея.
-Пепеляшка! - казах високо, все още гордеейки се с името.
-Пепеляшка? - попитаха всички в един глас.
-Да, Пепеляшка. Обожавах тази книга. Бях толкова обсебена от нея, че дори ми бяха купили хамстерчета, които играеха ролята на мишлетата в книжката и ги бях облякла също. Цялата ми стая беше като в приказките. На всичките ми неща пишеше "Cinderella". - говорех развълнувано, спомняйки си всичко от тогава. - И една вечер бях сънувала себе си в синя рокля със стъклени пантофки, танцувайки с принца. Няма как да ви опиша чувствата си. И да когато се събудих плаках много.
-Плакала си? - учуди се Лол.
- Да плаках, бях на седем-осем години. - това беше оправданието ми.
Докато аз разказвах, Луис стана с извинението, че отива до тоалетната. Минаха пет, десет, петнадесет минути. Все още го нямаше.
-Къде остана Лу... - бях прекъсната от устните му върху лявата ми буза.
- Тук съм. - каза срещу бузата ми и продължи - сега искам да си затвориш очите.
Подчиних се.
-Защо? - попитах тихо.
-Без въпроси, просто слушай. - усетих как измести количката срещу себе си. - Може би е нещо много малко, дори незначимо, но... - спря да говори и взе ръката ми в неговата и усетих нещо студено върху китката си. - само да си отворила очите си - каза смеейки се  и продължи - ... ако не беше разказала мечтата си като малка сега щеше да бъде много по-интересно, но нека. - пое дълбоко въздух и продължи - Джейн, ти си моята принцеса без корона! Ти си моята принцеса без дворец! Може би аз никога няма да бъда принца, който заслужаваш, но искам да знаеш, че сърцето ми е твое, тук вътре в тази каляска... - "Каляска?" Появи се въпрос в главата ми. - Може би е рано за това, може би все още не сме се опознали, но аз знам, че ти си моята принцеса. - усетих устните му върху ръката си.
Гарантирам, че сега всички гледаха нас.
- Добре Пепеляшке, отвори си очите.
  И аз си ги отворих. Веднага наведох погледа си към лявата ми китка. Гривна! Беше толкова красива! Бях толкова развълнувана, че не знаех какво да направя, но на лицето ми си стоеше една широка и учудена усмивка. Веднага дръпнах Луис към себе си и го прегърнах здраво. Щеше да падне върху мен, но не ми пукаше.
-А ако ти кажа, че и ти си моя принц? - казах срещу врата му.
Той рязко се обърна и ме погледна в очите. Очите му бяха пълни с емоции! Светеха, като две звезди! Той се наведе и ме целуна, аз него също!
Този ден беше един от малкото дни, които аз ще пазя в съзнанието си. Ден в който аз не се страхувах да бъда щастлива.

  И да, така минаваше всеки ден от седмицата до онзи момент...!

————————————————————

Иии да това е новата главата!🤗
Извинете ме за закъснението и правописните и пунктоационни грешки.
  Май малко забързах накрая, извинявам се и за това.
Благодаря за отделеното време!🙏🏻