Джейн

Шеста Глава

  Бях в парка, чаках Луис за уроците му.
-J!-извика Луис зад мен. Обърнах количката и го видях да тича.
-Здравей!-поздравих го аз.
-Как си? - Попита ме той.
-Ем... Мисля, че съм добре, ако не броим болките.
-Можем да работим когато оздравееш.
-Луис, добре съм!
  И тръгнахме да търсим място за сядане. Тъй като всички пейки бяха заети той сложи една синя покривка на тревата и ми помогна да седна. Започнах да му говоря за математиката.
Вятърът духаше много силно и разплете плитката ми. Едно стръкче коса мина пред очите ми и докато махна кичура ръката на Луис вече беше там. Махна кичура, погледнах го в очите и той ме погледна. Засрамих се и отделих поглед. Ръката му застана на бузата ми близо до врата.
-Не бях забелязал, че имаш толкова красиви очи. -каза той и аз вдигнах поглед за миг да разбера дали е шега или истина. Но мисля че беше истина. Но неговите очи бяха много по- прекрасни-сини като небето, дълбоки като океан, будни като още сега събудило се бебе. Естествено че не му го казах. Не казах нищо!
Ръката му още беше там. Завъртях глава за да се измъкна от хватката му.
-Защо бягаш?-попита тихо той.
-От какво?
-От мен!-  Какво? АЗ и ТОЙ! О, ГОСПОДИ!
  Какво да кажа? Чака отговор. Знам!
-Не те разбирам.-Глупачка! По-тъпо нещо не можах ли да измисля. Боже, Господи!
-Аз...-каза той и се приближи толкова много. Боже, ще ме целуне! Имам ужасна рана на устната от катастрофата! Не мога да го отблъсна. Твърде късно е. Носовете ни вече се докоснаха. Сърцето ми тупти като лудо! О, Боже! Усещам разстоянието между устните ни като стотици километри, но вече са прекосени. Нежните му и меки устни вече докосват моите. Целува ме толкова нежно сякаш съм чуплив предмет. Отдалечава се от устните ми и опира чело в моето. Очите ми още са затворени.-...Харесвам те!-казва той. И отново ме целува.
-ХЕЙ, вие влюбените!-обръщам се към гласа, но съм като хипнотизирана. Лола. Да, тя е! И Питър.
-Здравейте!-казва Питър.-Как сте?
-Бяхме много по-добре преди да дойдете.-отговори Луис. Побутнах го с гипсираната си ръка и изпъшках от болка. Хвана ръката ми.- Добре ли си?
-Да, да! Но мисля, че малко се изморих.- Не беше лъжа. Наистина бях изморена. Кракът започна да ме боли, защото не беше в позата  която трябва. Доктор Стефани беше казала, че от време на време през деня можело да ме заболи.
  Луис ми помогна да стана и седнах на количката си. Той буташе количката към стаята ми.
Лол започна разговора:
-Хей, J какво е чувството да се целуваш с най-готиното момче в гимназията "Кълвър Крийк"?-говореше така сякаш предава новините. Даже си имаше невидим микрофон. И го наклони към мен.  Погледнах въпросително назад към Луис и той кимна.
-Ами...- поколебах се.
-ОФ!- изпъшка Лола и подаде микрофона на Луис- Да господин Луис Стоун какво е чувството да се целувате с отличничката на класа си- Джейн Мърси?
-Не може да се опише с думи! Различно е...-Хванах го за ръката, защото ме беше срам да слушам.
  И така цял ден Лол ме разпитваше за целувката, всеки път й разказвах с най-малките подробности, но според нея винаги забравях нещо и отново и отново искаше да разказвам.
  Как е възможно да забравя НЕГОВАТА целувка.  Нежните му усти. Меките му пръсти.

————————————————————

       Благодаря за отделеното време! 🙏🏻